Как това, че ни наблюдават, променя начина ни на мислене

Защо мозъкът ни толкова силно лагва под наблюдение?

През 1785 г. английският философ Джереми Бентам измисля перфектния затвор: килиите на затворниците са разположени в кръг около кула, откъдето невидим пазач може да наблюдава всички по всяко време. Затворниците никога не знаят дали пазачът ги наблюдава в момента, или не, затова са принудени да се държат така, сякаш са наблюдавани през цялото време. Този модел е наречен „паноптикум“.

Днес усещането за непрекъснато наблюдение е познато на много хора. Информацията за това кои сме, какво купуваме и къде отиваме се предоставя на неизвестни за нас трети страни. Социалните мрежи ни насърчават да показваме живота си на онлайн аудиторията, да споделяме геолокацията си с приятели. Милиони почти невидими камери за видеонаблюдение и интелигентни домофони записват всяка наша стъпка, а системите за лицево разпознаване с изкуствен интелект могат да идентифицират всеки минувач.

И така, как се отразява на човека постоянното наблюдение? „Това е един от първите въпроси, от които се е заинтересувала психологията“, отбелязва Клеман Белетие от университета в Клермон-Оверн. Още през 1898 г. психологът Норман Триплет установява: велосипедистите карат по-бързо в присъствието на зрители. От 70-те години на миналия век насам едно след друго проучвания доказват, че хората наистина променят поведението си под погледа на другите, опитвайки се да управляват репутацията си и социалните последици.

Въздействието на чуждия поглед обаче не се ограничава само до външния вид – десетилетия научна работа доказват дълбокото му въздействие върху мисловните процеси.

Насоченият към нас поглед мигновено привлича вниманието – сред многото лица, обърнати настрани, ние веднага забелязваме кое гледа към нас. Директният зрителен контакт служи като мощен социален сигнал, който ни помага да разберем намеренията на другите и да предвидим техните действия. Дори бебетата реагират мигновено. С усмивка, плач или просто с недоумяващ интерес.

„Този механизъм е един от най-старите в природата, той се среща при всички представители на животинското царство“, обяснява Клара Коломбато от Университета на Ватерло.

Способността да забележим навреме погледа на хищника навремето е повишавала шансовете ни за оцеляване. Ето защо усещането за чуждо внимание предизвиква каскада от реакции при съвременните хора – от психологически дискомфорт до физиологични прояви – учестено сърцебиене, повишено изпотяване и загуба на апетит.

Присъствието на непознати променя поведението на хората на съзнателно ниво: в такива моменти те проявяват повече грижа към другите, по-склонни са да им помагат и спазват правилата по-стриктно. Проучванията на обществени места показват, че дори обикновени плакати за очи, поставени на улиците и в магазините, забележимо намаляват кражбите и насърчават чистотата.

При задачите за запаметяване качеството на работата значително се понижава, когато изследваните лица виждат насочени към тях фотографски портрети. В същото време изображенията на обърнати встрани персонажи не създават такива смущения. Подобни затруднения възникват при решаването на пространствени задачи и по време на речевата дейност.

През декември 2024 г. учените установяват: когато човек е наблюдаван, мозъкът му обработва информацията по-бързо, дори без да го осъзнава. Неврофизиологът Кайли Сиймор и колегите ѝ от Технологичния университет в Сидни измислиха оригинален начин да докажат това. Те са разработили специална техника: едното око на участника е отвличано от трептящи цветни шарки, докато на другото са показвани тестови изображения.

Преди началото на експеримента пред очите на доброволците били инсталирани камери, които предавали какво се случва в съседна стая. След това на екрана се появили портрети на хора – те били показани по описания по-горе метод, а участниците трябвало да отбележат къде точно виждат всяко лице. Онези, които знаели за включените камери, били почти със секунда по-бързи и допускали по-малко грешки.

Тази научна работа опроверга друго утвърдено мнение: оказа се, че не само срещата на погледите кара мозъка да премине в специален режим на работа. Когато човек вижда обърнати към него устни, той също така по-трудно запомня информацията. Нещо повече, дори прости фигури предизвикват същата реакция – достатъчно е острият край на геометричната фигура да сочи към изследваното лице.

„Не става въпрос само за очите. Тези ефекти се проявяват, когато нечие внимание е насочено към вас. Наричаме го „ментален контакт“ – обяснява Коломбато. „Тялото преминава в състояние на „бий се или бягай“ и започва да работи на максимален капацитет, което изчерпва ресурсите на мозъка.“

Разбира се, основната грижа на психолозите в настоящия момент отново е дигиталното наблюдение. Особено интересно е как например то влияе на пациентите с шизофрения – според резултатите на Сиймор тези хора проявяват изключителна чувствителност към вниманието на околните. Подобна свръхчувствителност е характерна и за лицата с разстройства на тревожността. Ето защо е изключително важно да разберем дали цифровизацията може да изостри симптомите и колко сериозни могат да бъдат последиците. Логиката подсказва, че отговорът на първия въпрос е положителен.

„Съвременната ера на глобално наблюдение изглежда тласка цялото общество към подобно състояние“, предупреждава неврофизиологът. – Всеки индивид става все по-бдителен и готов за незабавна защитна реакция“.

В Паноптикума, както и в социалните мрежи, затворниците знаят, че могат да бъдат наблюдавани, но никога не са сигурни дали това се случва в момента. Както посочва френският философ Мишел Фуко, именно в това е силата на системата: наблюдението става вездесъщо и се интернализира от самите затворници.

„Под въздействието на наблюдението страдат функциите, които дават възможност на човека да се съсредоточи върху дадена задача: вниманието, работната памет и други“, напомня отново Белетрие. – Ако тези процеси са подложени на натиск, способността за концентрация неминуемо намалява.“ Съгласен съм, че тук трябва да се усъмним и в ефикасността на видеонаблюдението на работното място и на онлайн изпитите с прокторинг.