Какво означава победата на Байдън за ИТ индустрията? Част първа

Джо Байдън спечели надпреварата за президентския пост, освобождавайки Доналд Тръмп от Белия дом. Байдън, който беше вицепрезидент в кабинета на Барак Обама, влезе в историята още преди да е встъпил в длъжност, благодарение на това, че избра за негов вицепрезидент сенатор Камала Харис. Харис ще стане първата жена и първата цветнокожа жена, заела поста вицепрезидент на САЩ.

Почти всички световни медии през последните няколко дни обсъждаха основно изборите в САЩ, като към събота всички прогнози бяха, че Байдън ще спечели изборите, след като Пенсилвания и други ключови щати му дадоха повече от необходимите 270 електорални гласа. Преброяването на гласовете отне доста повече време, отколкото през повечето от предходните избори, защото Щатите отчетоха рекордно висок процент на избирателна активност от имащите право да гласуват, а изключително много бяха и предварително гласувалите с бюлетини по пощата, подадени от хора, които искат да избегнат опасността от разпространението на коронавируса с посещение на избирателни секции. Сред медиите, които първи обявиха победата на Байдън, бяха CNN, Fox, The New York Times, The Wall Street Journal, както и ABC, CBS и NBC. Тръмп заяви, че ще оспори резултатите и вече е предприел юридически действия.

Байдън публикува в събота в личния си Twitter профил, че за него победата е чест. „Обещавам да бъда президент на всички американци – независимо дали сте гласували за мен или не.“, се казва в публикацията на бъдещия президент. Байдън също така промени биографичната си информация в Twitter профила като „Избраният президент на САЩ“, след което Харис направи същото, като вече описанието ѝ гласи „Избраният вицепрезидент“. В сферата на технологиите главният оперативен директор на Facebook Шерил Сандбърг, изпълнителният директор на Amazon Джеф Безос и основателят на Microsoft Бил Гейтс отправиха в социалните мрежи своите поздравления към Байдън.

В победната си реч по-късно през вчерашния ден, Байдън повтори обещанието си да бъде лидер за всички и призова за обединението на САЩ.

„Време е да спрем да се отнасяме към противниците си така, сякаш те са наши врагове. Те не са наши врагове. Те са американци.“, каза Байдън на развълнуваната тълпа в Далауеър.

Байдън също така заяви, че веднага след понеделник ще сформира група учени и експерти за съветници, които да помогнат на администрацията му да се пребори с коронавирусната пандемия, която предизвика обществена и икономическа рецесия в Щатите и  доминираше в политическата дискусия през по-голямата част от годината.

Въпреки че пандемията измести темите за технологичните проблеми, включително и мрежовия неутралитет, широколентовите интернет доставчици в провинциалните райони на САЩ и неприкосновеността на личния живот онлайн, тези въпроси все пак бяха очертани по време на дебатите между Тръмп и Байдън. Някои от технологичните въпроси, никога не са изчезвали от фокуса, независимо президентските избори – такава е темата за влиянието и размерът на технологични компании като Google, Twitter и Facebook, които растат непрекъснато, а законодателите на САЩ поставят въпроса дали са необходими повече регулации и реформи на антитръстовите законодателства.

Демократите са обезпокоени от нестихващия поток на реч на омразата и дезинформация в социалните мрежи и платформи, както и намесата на други държави в президентските избори през 2020 г. Републиканците, водени от Тръмп, твърдят, че речта им е цензурирана от социалните мрежи. Компаниите, които предлагат такива услуги, категорично отричат твърденията.

Разбира се, най-непосредственият проблем пред новоизбрания президент Байдън е кризата с COVID-19, която доведе до бързото приемане на телемедицината и дистанционното обучение. Пандемията също така очерта проблемите с дигиталното разделение, което пречи на милиони американци да получат достъп до високоскоростен интернет.

Въпреки че технологиите не бяха водеща тема при предизборното обсъждане на проблемите, присъствието на Байдън в Овалния кабинет през следващите четири години ще окаже голямо влияние върху сектора, включително инфраструктурната политика по отношение на широколентовото осигуряване и въпросите за националната сигурност, включващо Китай. Президентът и неговия екип също ще играят роля в това как да се справят с растежа и влиянието на гигантите в социалните медии. Facebook, Twitter и други технологични компании вече усещат позиционирането си във фокуса на вниманието от двете страни на политическите партии.

По време на изслушванията в конгреса през месец юли, Марк Зукърбърг на Facebook, Безос на Amazon, Тим Кук на Apple и Сундар Пичай на Alphabet бяха на „горещия стол“ заради предполагаеми монополистични практики от техните компании. Зукърбърг, Пичай и Джак Дорси от Twitter бяха изправени пред ново изслушване на Конгреса пред октомври, когато им бяха зададени трудни въпроси от демократите и републиканците относно спазването на ключови закони и политики за дигиталните компании. Съмненията се, че ако компаниите бяха спазвали законодателството напълно изрядно във всяко едно отношение, едва ли щяха да имат възможност да погълнат толкова свои стартиращи и развити конкуренти през годините, както и че бизнесът им щеше да достигне такива мащаби.

Досега Байдън остава сравнително спокоен по отношение на технологиите. Харис, която родом е от Калифорния, вероятно ще бъде разглеждана от бранша като приятел, а не като враг заради връзките си със Силициевата долина. Но е трудно да си представим, че големите технологични компании ще се радват на същия вид уютно опериране и ликвидиране на конкуренцията, каквито имаха по времето на администрацията на Обама.

Предлагаме бърз поглед на това как стоят повечето въпроси от технологичната индустрия за Байдън

Антимонопол

Най-големият проблем, пред който са изправени технологичните компании при президента Байдън, ще бъдат реформите в антитръстовото законодателство, целящи  да овладеят най-големите технологични компании.

По-рано Конгресът на САЩ състави доклад от 449 страници, описващ подробно злоупотребите с пазарната мощ от Google, Apple, Amazon и Facebook, като вероятно това предвещава проблеми за технологичните компании по време на управлението на Байдън и Конгреса, управляван основно от демократи. Докладът, изготвен съвместно комисията по съдебната власт, предлага и пътна карта за действие, която би могла да помогне предотвратяването на доминирането на четирите най-големи технологични компании в света.

Междувременно американското министерство на правосъдието по време на президента Тръмп заведе значителен иск миналия месец срещу Google, обвинявайки технологичния гигант в незаконно държане на монополна позиция в сферата на услугите за търсене и рекламата чрез търсене. Това е първото подобно антитръстово дело в технологичния свят от десетилетия насам и разследва предполагаеми антиконкурентни практики в компанията повече от година.

Не е ясно докъде ще стигнат действията на министерството на правосъдието под ръководенето на страната от Байдън по отношение на прилагането на антитръстовите закони и реформи. Дори сенатор Елизабет Уорън от Масачузетс, която се кандидатира за президент, в предварителните си изказвания говореше за това, че САЩ е принудена да разбие големите технологични компании, Байдън каза, че е рано да се говори за разпадане на компании и вместо това се насочва към стриктното регулиране като начин за ограничаване на влиянието им.

Все пак е ясно, че правителството на САЩ поставя големите технологични компании под по-интензивен контрол, тъй като отношението към компаниите от Силициевата долина се е променило драстично в сравнение с преди няколко години, когато Google и Facebook бяха приветствани като образци на американските възможности за успех. Сега господската им репутация се обърна срещу самите тях.

Раздел 230

Реформирането на Раздел 230, приет още преди десетилетия, е в краткия списък с нещата, за които се знае, че Байдън иска да промени след встъпването си в длъжност. По същество, Раздел 230 защитава компании като Google, Facebook, Twitter и всяка друга платформа с отворен достъп за потребители от съдебни дела за съдържанието, което потребителите им публикуват в платформите. Ако в някакъв момент този закон се отмени, това означава, че всяка компания ще може да бъде съдена и да носи съдебна отговорност за съдържанието, което е публикувано в нея от потребителите.

Миналия месец изпълнителните директори Зукърбърг, Пичай и Дорси се явиха пред Търговския комитет на Сената, за да обсъдят закона, въпреки че голяма част от разговорите бяха съсредоточени върху оплакванията на депутатите, а не върху съществените реформи.

Байдън е откровен критик на Раздел 230, който е част от Закона за почтеността на комуникациите от 1996 г.

Демократите, като Байдън, казват, че Facebook и другите компании се измъкват твърде лесно, когато потребителите използват платформите им, за да разпространяват дезинформация и реч на омразата, както и да се намесват в изборите.

Байдън каза пред The New York Times, че Раздел 230 „трябва незабавно да бъде отменен“ за Facebook, Twitter и другите платформи.

„Разделът позволява да се разпространяват фалшиви новини, за които те [социалните мрежи] знаят, че са фалшиви, и ние трябва да установим стандарти, които са подобни на европейските по отношение на неприкосновеността на личните данни (GDPR), каза той.“

Междувременно републиканците обвиняват гигантите в социалните мрежи, че цензурират консервативните идеи онлайн. В седмиците преди изборите Тръмп написа в Twitter „ОТМЕНЕТЕ РАЗДЕЛ 230 !!!“, след като Facebook и Twitter маркираха негови публикации, споделящи статия от New York Post с интервю на Тръмп, в която той отправя непроверени твърдения относно сина на Байдън.

Всичко това идва, тъй като Федералната комисия по комуникациите, ръководена от републиканците, обмисля да напише нови разпоредби за Раздел 230, които биха санкционирали компаниите при цензуриране на съдържанието. Администрацията на Байдън вероятно ще положи доста усилия да отмени тези действия на FCC, но при всички ситуации, едва ли ще има промени по отношение на Раздел 230, без да се свика Конгреса.

Мрежов неутралитет

Мрежовият неутралитет беше отменен по време на мандата на Тръмп, но е почти сигурно, съдейки по изказванията по време на кампанията на Байдън, че ще настоява за неговото връщане. Представител на кампанията на Байдън заяви, че новоизбраният президент е привърженик на мрежовата неутралност и силните защити срещу филтрирането на трафика и ограниченията от телекомите.

„Като вицепрезидент на Барак Обама Джо Байдън се гордееше, че настоява за мрежовия неутралитет и вероятно съвсем скоро след встъпването си в длъжност ще предприеме директни действия, за да гарантира, че интернет ще остане отворен и свободен за всички американци, без ограничения в трафика, платформите, които посещават и други“, заяви говорителят в изявление. Байдън по-рано каза, че е възмутен от това, че политиката за мрежов неутралитет е била отменена от Тръмп по време на управлението му.

Но все пак историята на Байдън внася някои съмнения. Когато е бил сенатор, той не е финансирал и подкрепял законодателството за мрежовия неутралитет, включително и Закона за запазване на свободата в Интернет от 2007 г. Други изтъкнати демократи, включително и Обама и Хилари Клинтън бяха съавтори на това законодателство, както и Сандърс.

Байдън също има тесни отношения с ръководителите на един от най-големите интернет доставчици в САЩ – Comcast, които лобираха срещу строгите разпоредби за мрежовия неутралитет. Старшият вицепрезидент на Comcast Дейвид Коен бе домакин на първото набиране на средства за Байдън, след като той обяви кандидатурата си за президент. Освен това, Евън Гриър, заместник-директор на организацията „Борба за бъдещето“, компании като Comcast и Verizon са допринесли огромни суми както за демократите, така и за републиканците през годините.

Тези връзки не са конкретно доказателство за позицията на Байдън. Заслужава си да отбележим, че Обама също е набирал средства с подкрепа от Comcast, преди в крайна сметка да призова чрез видеоклип в YouTube за по-строго регулиране на широколентовия достъп съгласно дял II от Закона за комуникациите. Тези по-строги разпоредби третираха широколентовия интернет достъп като обществена услуга, до която всички трябва да имат равен достъп без ограничения – досущ както старите телефонни мрежи в САЩ и много други.

Част втора