Какво се знае за „тайната“ ядрена програма на Израел

Израел никога не е признавал или отричал официално, че притежава ядрени оръжия, поддържайки позиция на стратегическа двусмисленост. Въпреки това много експерти и анализатори смятат, че Израел разполага със значителен ядрен арсенал, който варира от 80 до 400 бойни глави.

Смята се, че Израел е разработил първото си ядрено оръжие в края на 60-те години на миналия век, което я прави шестата държава в света, присъединила се към ядрения клуб. Смята се, че израелските системи за доставка на ядрено оръжие включват самолети, подводници и балистични ракети.

Ядрената политика на Израел се основава на неясната декларация, че той „няма да бъде първият, който ще въведе ядрени оръжия в Близкия изток“. Израел също така отказва да подпише Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) въпреки международния натиск да го направи.

Въпросът за ядрения потенциал на Израел се повдигна отново наскоро на фона на ескалиращото напрежение в региона. Министърът на културното наследство на Израел Амичай Елияху, член на крайнодясната партия Otzma Yehudit (Еврейска сила) предизвика полемика, когато предложи да се използва ядрено оръжие срещу Газа. По-късно той беше отстранен от поста си.

След отстраняването ръководителят на Агенцията за ядрено регулиране на ООН предупреди да не се обсъжда непредпазливо използването на катастрофални оръжия.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган също повдигна въпроса за ядрения арсенал на Израел, като призова той да бъде включен в световния дневен ред. Той обвини западните държави, че подкрепят и пренебрегват предполагаемите зверства на Израел в Газа, където израелските въздушни удари са убили над 14 000 души.

Как Израел се е сдобил с ядрени оръжия?

Ядрената програма на Израел датира от първите години на нейната държавност, когато първият министър-председател Давид Бен-Гурион е решен да се сдобие с ядрено оръжие като възпиращ фактор срещу нов Холокост.

През 1949 година подразделение на научния корпус на израелската армия, наречено HEMED GIMMEL започва геоложко проучване в пустинята Накаб (Негев) в търсене на залежи от нефт и уран, които са от съществено значение за разработването на ядрена програма.

През същата година Израел започва да изпраща студенти по ядрена физика в чужбина, където те се запознават с атомните верижни реакции и други аспекти на ядрената наука.

През 1952 година ръководителят на Израелската комисия за атомна енергия Ернст Давид Бергман търси ядрено сътрудничество с Франция и създава основата за дългосрочно френско-израелско сътрудничество. Това партньорство включва израелски учени, които работят във френски ядрени съоръжения и обменят информация, особено с тези, които са работили по проекта „Манхатън“ – проект за създаване на първите в света ядрени оръжия.

Сътрудничеството достига своя връх през 1957 година, когато Франция се съгласява да построи ядрен реактор и завод за преработка в Израел – решение, мотивирано от геополитически и научни интереси.

Сътрудничеството е осигурено чрез тайни споразумения, които привидно са насочени към мирното използване на ядрената енергия, но също така имат значение за разработването на ядрени оръжия.

Сътрудничеството обаче се сблъсква с пречки, когато Шарл де Гол става президент на Франция и прекратява помощта си за Израел през 1966 година.

Израел се сблъсква с предизвикателства и от страна на САЩ, особено по времето на президента Джон Кенеди, който е загрижен за ядрените амбиции на Израел и изисква инспекции на реакторa. Въпреки този натиск Израел успява да запази ядрената си програма в тайна и да избегне международния контрол.

Израел получава и тайна помощ от Великобритания и Норвегия, които ѝ доставят материали с ограничен достъп и тежка вода (D₂O), необходима за работата на реактора.

Реакторът в Димона започва да функционира през 1962 година, а до 1966 година Израел уж произвежда първото си ядрено оръжие, с което поставя началото на пълномащабното производство на атомни оръжия.

Точните разходи за ядрената програма на Израел са неизвестни, но се смята, че тя е разчитала в голяма степен на чуждестранна помощ и на тайните операции на Мосад.

Какви са последиците от ядрения статут на Израел?

Към средата на 2000 година оценките за ядрения арсенал на Израел варират в широки граници, като някои източници предполагат, че Израел разполага с възможности за обогатяване на уран, което засилва несигурността.

Въпреки периодичните изявления на други държави, които изразяват загриженост относно ядрения потенциал на Израел, натискът върху Израел да обяви ядрените си дейности или да отвори съоръженията си за проверка, да не говорим за унищожаване на оръжията му е слаб.

Съществуват значителни различия в начина, по който международната общност разглежда въпроса за разпространението на ядрени оръжия, особено когато става дума за Израел, Иран и Пакистан. Смята се, че Израел разполага с ядрени оръжия, но държавата никога не е признавала това официално и се ползва от позицията на стратегическа двусмисленост.

В резултат на това Израел не е обект на същото ниво на контрол или санкции като другите държави.

Ядрената политика на Израел се разглежда както като възпиращо средство срещу противниците ѝ, така и като вероятна опасност за регионалната и глобалната стабилност. Липсата на прозрачност и отчетност по отношение на ядрената програма на Израел създава пречки пред международните усилия за предотвратяване на разпространението на ядрени оръжия и насърчаване на разоръжаването.