Какво ще стане, ако замразите човек при температура -130 градуса?

В старите научнофантастични филми често се описваше бъдеще, в което технологията дава възможност за замразяването на хора, без да се застрашава здравето им. Във филми като „2001: Космическа одисея“ или „Блейд Рънър“ героите се поставят в състояние на анабиоза с помощта на изключително ниски температури, за да оцелеят при дългите космически пътувания и дори да удължат живота си. А спомняте ли си какво показаха във филма „Унищожителят“? Дълго време това беше само научна фантастика, но бъдещето отдавна настъпи и нискотемпературните технологии вече се използват активно в медицината и в други области.

Как се отразява студът върху човешкото тяло

Всъщност директният контакт на хора с газ, охладен до -130°C, е изключително опасен. Нека разберем защо.

Първо, тази толкова ниска температура води до бързо измръзване. Тъканите на човешкото тяло мигновено замръзват, което води до необратими увреждания. Това може да доведе до премръзване на кожата, подкожната тъкан, а в тежки случаи – до смърт на тъканите и ампутация. Скоростта на измръзване при тази температура ще бъде много висока.

Второ, в зависимост от вида на газа, контактът може да доведе до други неблагоприятни ефекти. Например, ако става въпрос за втечнен газ, бързото му изпаряване при контакт с тялото може да доведе до обширни измръзвания поради абсорбирането на топлинната енергия от тъканите. Освен това много газове могат да бъдат по-плътни при ниски температури, което може да доведе до задушаване поради липса на кислород.

На трето място, дори кратък контакт с такъв студ може да причини шок и сериозни нарушения на сърдечносъдовата функция. Организмът ще изразходва максимална енергия за поддържане на телесната температура, което може да доведе до сериозни последици за здравето.

Поради тези причини в медицинската практика не се използва директен контакт с газ с изключително ниска температура. Въпреки това ниските температури все още се използват в медицината, като се прилагат специални методи и оборудване, които свеждат до минимум риска за пациента.

Лечение със студ

И така, по какъв начин съвременните учени използват студа в полза на човека? Как криогенната медицина помага на хората да се справят с болестите и да подобрят качеството на своя живот? Нека да разгледаме този въпрос и да видим колко далеч сме от онези фантастични картини на бъдещето, които някога изглеждаха нещо невероятно.

Какво представлява криотерапията

Температури от около -130°C може да изглеждат плашещи, но те намират приложение при лечението на различни заболявания, подобряват състоянието на кожата и дори се борят с хроничната болка, т.е. използват се както в козметиката, така и в официалната медицина.

Наименованието на този метод на лечение е криотерапия. Тази процедура се основава на краткосрочен контакт на кожата с газ, охладен до много ниски температури.

Тя се използва широко както при дерматологични патологии, стареене на кожата или избавяне от излишните килограми, така и за лечение на редица сериозни заболявания, като ревматоиден артрит, бронхиална астма, псориазис и други.

Криотерапията може да се прилага върху определена зона от тялото или лицето, или върху цялото тяло. Лечението изисква курс от процедури.

Стресовото въздействие на свръхниските температури поставя организма в състояние на шок, което отключва резервните му възможности и принуждава мозъка да диагностицира целия организъм, функциите на органите и системите, благодарение на което патологичните процеси се разпознават и елиминират.

Какво е криокамерата

Въпреки своята ефективност и широко разпространение, криотерапията все още е обект на изследване от страна на учените. Това важи с особена сила за криотерапията на цялото тяло – криостимулацията– която се извършва в криокамери и криосауни.

Терминът „криостимулация“ беше въведен наскоро, за да се опише въздействието на студа върху здравите хора (напр. спортистите), докато терминът „криотерапия“ се използва само за описание на терапевтичните ефекти на студа при лечение на наранявания, заболявания и болезнени състояния.

Криостимулацията бива два вида:

• за цялото тяло (с главата) (CTVT/WBC)
• криотерапия на цялото тяло без главата или на част от тялото (CBCT/PBC).

Съответно има две категории устройства:

• Криотерапия на цялото тяло, която се извършва в криогенни камери, наречени „криокамери“, където температурата на въздуха се понижава до -50°-150 ℃,
• криотерапия на части от тялото, извършвана в цилиндрични охладители, наречени „криосауни“, пълни със смес от въздух и течна азотна мъгла при температура около -190 ℃.

Каква е основната разлика?

• Използват се различни методи за създаване на студ: при CTCHT азотът се подава директно в криосауната, докато при CTWT в криокамерата се подава охладен въздух;
• размерът на устройствата и начинът, по който те могат да бъдат премествани, са различни;
• при използването на CTCHT върху човека се прилагат едновременно два различни вида стрес: студ и хипоксия; тази комбинация от ограничения може да доведе до активиране на различни сигнални каскади в сравнение с излагането само на студ.
• Криокабините имат по-висока степен на температурна хетерогенност от дъното до тавана и от стената до центъра на кабината.

През последните две десетилетия криостимулацията се превърна във вълнуващо немедикаментозно лечение, което въздейства върху възпалителните процеси на клетъчно и физиологично ниво.

Процедурите с криокамера имат общо тонизиращо действие върху човешкия организъм, като нормализират кръвообращението, терморегулацията и освобождаването на ендорфини. Те са популярни сред професионалните спортисти за ускоряване на възстановителните процеси и подготовката за състезания‍.

Ефективността на криостимулацията на цялото тяло с главата, т.е. в криокамери, е доказана при лечението и рехабилитацията на редица заболявания като множествена склероза, остеоартрит, хронична болка в гърба или фибромиалгия.

Някои данни дори показват положително въздействие върху психичното здраве (депресия, тревожни разстройства) и когнитивните функции както при възрастни, така и при стари хора.

Той може да има и потенциално положително въздействие върху афективните разстройства, лошото качество на съня и метаболитните нарушения и допринася за облекчаване на хроничната болка при пациенти, страдащи от различни видове заболявания (ревматизъм, артрит).

Но въпреки тези положителни ефекти от криокамерите и криосауните може да има и странични ефекти: студен паникулит, уртикария, временна глобална амнезия, вътремозъчен кръвоизлив, ангиопатия на Мойамоя, дисекация на коремната аорта, които са се случвали на реални хора.

Учените са изследвали тези случаи, те са изолирани и са се случили предимно на хора на възраст между 47 и 63 години. Така че си струва да помислите за рисковете, макар и малко вероятни, но все пак рискове.

Криоконсервацията – замразяване на тялото за бъдещето

Заслужава да се отбележи също, че контактът с газ с изключително ниска температура се разглежда в контекста на криоконсервацията (крионика) и реанимацията, но тези методи са все още теоретични и изискват по-нататъшни изследвания и разработки‍.

Криониката е технология за запазване в състояние на дълбоко охлаждане („криоконсервация“, „криосъхранение“) на хора и животни с надеждата, че те ще могат да бъдат съживени и, ако е необходимо (и възможно), излекувани в бъдещето.

Комерсиалното криогенно замразяване на хора вече не е мит: съществуват компании, които предоставят услуги за съхранение на тялото „до по-добри времена“, когато човечеството ще разполага с технологията за връщане на замразените тела към живот.

Съобщава се, че в една от криобанките в САЩ има около две хиляди замразени пациенти. Замразяват се и починали домашни любимци.

При сегашното състояние на технологиите криоконсервацията на хора и големи животни е необратима: след като човек бъде замразен, не е възможно да бъде съживен. Още по-невъзможно е да се съживи ампутирана глава или мозък. Затова хората се криоконсервират само след юридически документирана мозъчна смърт, в противен случай „криоконсервацията“ би била убийство.

Трудно е да си представим колко полезно може да бъде едно размразено същество, което е било замразено, след като е било обявено с мозъчна смърт, но въпреки това криобанките се пълнят въпреки високата цена на криоконсервацията.