Китай възнамерява до 2050 г. да изпревари САЩ и да стане лидер в изследването на космоса

Китай представи първия си национален план за изследване на космоса до 2050 г. Планът се състои от три етапа: пилотирани мисии до Луната до 2027 г., начало на изграждането на лунна база до 2035 г. и след това изпълнение на над 30 научни проекта до 2050 г. за по-задълбочено изследване на Вселената и търсене на обитаеми планети. Китай има за цел не само да отговори на фундаменталните въпроси за космоса, но и да се превърне в световен лидер в тази област, изпреварвайки НАСА.

Китайската академия на науките (CAS), Китайската национална космическа администрация (CNSA) и Китайската агенция за пилотирани космически полети (CMSE) публикуваха дългосрочна програма за развитие на космическата наука и изследване от 2024 до 2050 г. Документът очертава основните принципи, цели и етапи за развитието на космическата наука и космическите изследвания в Китай. Определени са общо пет приоритетни области на научните изследвания, които се планира да бъдат осъществени на три етапа до 2050 г. Целите са разделени на 17 по-малки задачи. Този списък включва:

• Екстремната Вселена: изследване на произхода и еволюцията на Вселената и определяне на физичните закони в екстремните космически условия. Ключовите области в тази тема включват тъмната материя и моделите на екстремните вселени, както и откриването на барионна материя.
• Пулсации на пространство-времето: откриване на нискочестотни и първични гравитационни вълни, изследване на природата на гравитацията и пространство-времето. Приоритизиране на откриването на гравитационните вълни в космоса.
• Панорама Земя-Слънце: изследване на Слънцето, Земята и хелиосферата за разкриване на физическите процеси и закони, управляващи сложните взаимодействия в системата Слънце-Земя. Приоритетните области включват системи на земния цикъл, интегрирани наблюдения на системата Земя-Луна, наблюдения на космическото време, триизмерни изследвания на Слънцето и изследвания на хелиосферата.
• Обитаеми планети: изследване обитаемостта на небесните тела в Слънчевата система и екзопланетите. Основните приоритети са устойчивото развитие, произходът и еволюцията на Слънчевата система, характеризирането на планетарните атмосфери, търсенето на извънземен живот и откриването на екзопланети.
• Биологична, физична и космическа наука: разгадаване на законите за движението на материята и живота в космоса. Ключови области са науката за микрогравитацията, квантовата механика, общата теория на относителността и науките за живота в космоса.

Планът очертава и пътна карта на три етапа за развитие между 2024 и 2050 г. През първата фаза (2024-2027 г.) Китай ще се съсредоточи върху поддържането на космическата станция „Тянгун“, провеждането на пилотирани мисии до Луната и стартирането на четвъртата фаза на програмата „Чанъе“, която включва изстрелването на мисиите „Чанъе-7“ и „Чанъе-8“ съответно през 2026 г. и 2028 г., както и планирани мисии до Марс. През този период ще бъдат одобрени и от пет до осем мисии с космически научни сателити.

През втория етап (2028-2035 г.) Китай планира да удвои размера на своята космическа станция Tiangong, да изпрати хора на Луната и да започне изграждането на лунна база. Ще бъдат изстреляни и около 15 нови космически апарата. През третата фаза (2036-2050 г.) се планира изпълнението на повече от 30 научни проекта за укрепване на лидерската позиция на страната в космоса.

Чрез тази програма Китай цели да отговори на фундаменталните въпроси за Вселената. Учените искат да разберат естеството на тъмната материя и тъмната енергия, произхода на Вселената, възможността за живот на други планети, еволюцията на Слънчевата система и връзката между Слънцето и Земята. Този амбициозен план демонстрира намеренията на Китай не само да се превърне във водеща космическа сила, но и да надмине НАСА в областта на космическите изследвания и науката.