Китай се включи в надпреварата: отпуснати са първите 8,4 млрд. долара за орбитални центрове за данни

Базираният в Пекин стартъп Orbital Chenguang привлече солидни инвестиции и си осигури кредитна подкрепа в размер на 8,4 млрд. долара от големи китайски банки, за да разработи орбитални центрове за данни, които могат да се превърнат в алтернатива на енергоемката наземна инфраструктура. Проектът включва разполагане на сателити в орбита от 700-800 км, за да се достигне мощност от над 1 GW до 2035 г. SpaceX също се интересува от подобни инициативи: Илън Мъск активно популяризира концепцията за сателитна констелация за AI изчисления.

Orbital Chenguang (Beijing Orbital Twilight Technology) обяви завършването на предварителен кръг на финансиране с участието на редица големи инвеститори в областта на рисковия капитал и промишлеността, включително Haisong Capital, Cathay Capital и InnoAngel Fund. Размерът на инвестицията не беше оповестен, но успоредно с това компанията си осигури кредитни линии на стойност 57,7 млрд. юана (~8,4 млрд. долара) от 12-те водещи банки в Китай. Въпреки че тези кредитни споразумения не означават незабавно финансиране, техният мащаб показва институционалната подкрепа за проекта. Orbital Chenguang е тясно свързана с пекинския Институт за космически технологии Astro-future, който координира консорциум от 24 организации и е подкрепен от правителствени агенции.

Компанията на практика действа като търговско звено на по-широка програма за космически центрове за данни. Според главния научен ръководител на Orbital Chenguang Джан Шансун традиционните наземни центрове за данни се сблъскват с три основни ограничения: липса на земя, висока консумация на енергия и трудности при охлаждането. Преместването им в космоса теоретично би решило тези проблеми, но на практика е съпроводено с огромни инженерни и икономически предизвикателства.

Проектът включва разполагане на сателитно съзвездие в слънчевосинхронна орбита на височина 700-800 км. Тази орбита осигурява почти непрекъсната слънчева енергия и по-ефективно охлаждане, което теоретично ще позволи създаването на центрове за данни с мощност над 1 GW до 2035 г.

През първия етап, планиран за 2025-2027 г., разработчиците ще се съсредоточат върху ключовите технологии и стартирането на първоначалното компютърно съзвездие. По-късно, в периода до 2030 г., се планира интегриране на орбиталния изчислителен капацитет с наземната инфраструктура. Изстрелванията вече се сблъскват с предизвикателства – дебютните полети на ракетите Ceres 2 и Tianlong 3 тази година доведоха до загуба на неизвестен брой спътници.

Гигаватният мащаб на съзвездието предполага, че броят на сателитите може да достигне хиляди или повече. Китай вече работи за увеличаване на флота си от ракети-носители, за въвеждане на технология за многократна употреба и за разширяване на космодрумите за проектите Gowan и Thousand Sails. През декември страната подаде заявления до Международния съюз по далекосъобщения за две съзвездия от 96 714 сателита всяко. Подробните планове не са оповестени публично, но самите заявления показват желание за запазване на спектъра и орбиталните ресурси за бъдещи мегасъзвездия.

Orbital Chenguang не е единственият китайски проект за космически център за данни.

През месец май 2025 г. ADA Space и Zhejiang Laboratory изстреляха 12 сателита за периферни изчисления. Shanghai Bailing Aerospace Technology получи десетки милиони юана и планира да изстреля демонстрационен спътник за изчисления от клас 100kW. Zhongke Tiansuan (Comospace) използва своята изчислителна технология Aurora 1000 на борда на сателита Jilin-1.

Извън Китай също се провеждат подобни разработки. Така например американският стартъп Starcloud миналата година изстреля тестов сателит с AI сървър на борда с ракета на SpaceX. Самата SpaceX също така насърчава концепцията за създаване на съзвездие от един милион спътника за космически изчисления. Между другото, Илън Мъск, който активно се застъпва за развитието на космическите центрове за данни, реагира на новината за инвестицията на Orbital Chenguang в X, като написа: „Интересно“.