Китай тихо и някак незабелязано изгради цяла орбитална станция (видео)

Преди четвърт век Международната космическа станция (МКС) започна да функционира пълноценно – това се случи на 20-ти ноември 1998 г. За известно време тя е придружавана от изследователската орбитална станция „Мир“, но след няколко години МКС остава единствената. „Мир“ постепенно излезе от орбита и през пролетта на 2001 г. беше потопена в океана. Чак след 20 години започна изграждането на нова мащабна пилотирана орбитална станция – китайската „Тянгун“ („Небесен дворец“).

Икономиката и темповете на технологично развитие на Китай навярно ще изненадат някои и ще вдъхновят други. Страната реализира първия пилотиран космически полет през 2003 г., а 20 години по-късно вече има собствена космическа станция. Не е изключено една от причините да е била да докаже на целия свят технологичната си компетентност: Китай не беше допуснат до участие в проекта за МКС, въпреки многократните си опити, а през 2011 г. въведе бариерни мерки за обмен на космическите разработки. Това обаче не попречи на страната да разположи някак почти незабелязано своя собствена орбитална станция над Земята.

Трябва да се подчертае, че Китай отдавна се опитва да реализира космически програми (първият автоматичен сателит е изпратен в Космоса още през 1970 г.), но страната постигна по-значими резултати едва през настоящия век. Изпълнението на проекта „Тянгун“ започна през 2010 г., когато беше одобрена неговата актуализирана концепция.

Проектът бе разделен на няколко етапа, необходими за тестване на технологиите, нужни за осигуряване на живота и работата на тайконавтите в орбита. В рамките на една от тях през 2011 г. бе изстреляна космическата лаборатория „Тянгун-1“, като същата година към нея бе изпратен безпилотния космически кораб „Шънчжоу-8“, за да отработи среща и скачване. През 2012 г. се състоя пилотирано изстрелване на Шънчжоу-9, а през 2013 г. – и пилотиран Шънчжоу-10.

В същото време страната проектира и изгражда нов космодрум, по-мощна ракета-носител и разработва модернизирана версия на космическата лаборатория Tiangong-2. Последната бе изведена в орбита през 2016 г., а това позволи и поставянето на рекорд за непрекъснат престой в орбита на китайски астронавти – малко повече от месец (той бе подобрен – през лятото на 2022 г. астронавтът Чен Дун остана в космоса 200 дни). Програмата трябваше да бъде продължена с изстрелването на „Тянгун-3“, но ресурсите бяха пренасочени към по-голям проект. По това време първите две „тестови“ космически лаборатории бяха свалени от орбита и престанаха да съществуват.

„Небесният дворец“

Стационарната космическа станция „Тянгун“ няма пореден номер в името си, както временните си предшественици. Нейният базов модул Тианхе бе изведен в орбита през 2021 г.; първият ѝ полет бе отлаган няколко пъти, включително поради проблеми с тежката ракета носител Чанчжън-5.

„Тианхе“ е предназначена за настаняване на екипажа и управление на цялата станция, която има продължителност на живота минимум 10 години. Модулът, оборудван с двигатели за регулиране на орбитата, има три основни компонента, включително докинг станция за свързване на допълнителни елементи на космическата станция и въздушен шлюз за излизане на астронавтите навън. До четири космически кораба могат да се свържат със станцията едновременно. Два от тях са експерименталните „Вентян“ и „Ментян“, изстреляни и скачени през 2022 г.

„Вентян“ също е „склад“, снабден е с дублиращи системи за управление и системи за поддържане на живота и може да се използва като жилищен модул. „Ментян“ е предназначен за провеждане на експерименти както вътре, така и навън, той осигурява достъп до облицовката на станцията. Налични са общо 14 системи за експерименти вътре в станцията и 50 за свързване на оборудването отвън. С тях ще се изучават микрогравитацията, биотехнологиите и поведението на материалите в космически условия.

Планирано е на станцията едновременно да пребивават трима астронавти, но „Тианхе“ и „Уентян“ позволяват да се настанят до шестима души заедно, като под жилищата са налични 110 куб. м пространство.

Орбитата на Небесния дворец може да варира от 340 до 450 километра над Земята, а за сравнение височината на орбитата на МКС е около 415 километра. Отбелязва се, че това не е от голямо значение и не е предимство за никоя от станциите.

Масата на трите модула „Тянгун“ е около 66 тона (по 22 тона за всеки модул), като максималното натоварване е около 100 тона (то може да се увеличи при свързване на допълнителни модули и докинг елементите, включително допълнителен „Тянгун“). Планира се един от модулите – автономният орбитален телескоп „Сюнцян“ – да бъде изстрелян в началото на 2024 г., но той няма да бъде свързан с „Тианхе“ и само ще споделя орбита със станцията.

Това ще осигури „бърз“ достъп за обслужването му от астронавтите, намиращи се на китайската космическа станция. За доставката на товари се използва космическият камион „Тянчжоу“, който може да издигне в орбита до 6,5 тона товар.

Масата на МКС от своя страна надхвърля 440 тона, жизненият обем – 388 куб. м, но и модулите са се натрупали много повече, като броят им варира около 15-16. Обикновено на МКС постоянно се намират шестима членове на екипажа, а максималният теоретичен капацитет е 13 души.

Тянгун получава енергия от соларни панели: това са 30-метрови контролируеми панели на Вентиан и Ментян и 18-метрови панели на Тианхе. И накрая, „сглобяването“ на китайския Тянгун отне около една година, като с проекта се занимаваше единствено Китай. МКС, от своя страна, се „сглобяваше“ над 10 години, като в проекта участваха 15 държави и пет космически агенции. Съществува мнение, че голяма част от оборудването на МКС е морално и физически остаряло, докато китайската станция използва най-новите технологии, а и тя все още е като съвсем новичка. От друга страна, се очакваше Международната космическа станция да има експлоатационен живот от 15 години (разполагането на МКС започна през 1998 г.).

Официално поставените цели на МКС и „Тянгун“ не се различават особено: те са предназначени за тестване на технологиите, необходими за дългосрочни пилотирани космически мисии, включително до други планети в Слънчевата система.

Китайските учени възнамеряват да проучат възможностите за значително удължаване на времето, през което хората могат да останат извън Земята: това се отнася до технологиите за създаване на напълно автономни системи за поддържане на живота, енергийни системи и транспортни системи. Планира се работният график на китайската космическа станция да бъде много сгъстен (Китайската пилотирана космическа агенция е одобрила над 1000 експеримента).

Възможно е в даден момент Тиангун да се окаже единствената обитаема космическа станция в околоземна орбита. Съдбата на МКС не е решена и не е напълно ясно дали тя ще продължи да функционира, или част от нея ще бъде пенсионирана през следващите години, оставяйки в орбита само някои модули.

Вероятно някои от модулите на МКС ще бъдат използвани за създаване на „национални“ версии на космически станции. Китай не изключва, че с течение на времето „Тянгун“ може да заеме мястото на МКС, превръщайки се в международен проект. Научната общност на свой ред се интересува от самата възможност за продължаване на работата независимо от собствеността на изследователските съоръжения в околоземна орбита.

Между другото, плановете на Китай не се изчерпват само с извеждането на собствена космическа станция в орбита около Земята. През следващите 20 години страната възнамерява да събере почвени проби от най-близките до Земята астероиди, да изстреля сонда към Марс, за да вземе проби, да изпрати космически кораб към Юпитер, да изпрати човек на Луната, да разработи собствени ракети носители за многократна употреба, да проектира ядрена совалка и до 2045 г. да се превърне във водеща космическа сила.