Кой е бил най-ранният предшественик на живота на Земята? Има такъв!

Още през 1859 г. в своя фундаментален научен труд „Произход на видовете“ английският естествоизпитател Чарлз Дарвин пише нещо интересно. Според него преди милиарди години Земята е била обитавана от организъм, който е общият прародител на целия живот на нашата планета. Благодарение на него човекът и дори малките микроби са много далечни, но все пак роднини. В онези времена това е било само предположение, но съвременните учени вече разполагат с доказателства, че общият прародител на всички живи организми все пак е съществувал. Той е наречен LUCA (Last Universal Common Ancestor) – последен универсален общ прародител и благодарение на изследването на голямо количество генетични данни на микробите учените са успели да научат много интересни неща за това същество.

Общият прародител на животните и хората

Всички живи същества на нашата планета могат да бъдат разделени на две големи групи: прокариоти и еукариоти. Първата група включва организми, които нямат ядро (бактерии и археи). Втората група е представена от организми, чиито клетки съдържат ядра (хора, растения, гъби и т.н.).

Трудно е да се повярва, че напълно различни живи организми като хората и микробите имат общ прародител. Въпреки това учените са направили много изследвания и знаят, че прокариотите и еукариотите имат много общи гени. Те са били предадени от някакво едно единствено същество, което е живяло преди милиарди години. Така че все пак имаме общ прародител – естествоизпитателят Чарлз Дарвин е бил напълно прав.

Последният универсален общ прародител

Последният универсален общ прародител е известен с абревиатурата LUCA. Учените смятат, че това е едноклетъчен организъм, живял на нашата планета преди около 4 милиарда години. От научна гледна точка той е генетичният прародител на целия живот на Земята – без него не биха съществували нито растенията, нито животните, нито хората.

За да разберат как и къде е живял най-старият организъм в света, германски учени са провели генетичен анализ на повече от 6 милиона гена. Оказало се, че само 355 от тях са предадени на съвременните организми от далечния им прародител. Благодарение на откриването на тези гени учените успяха да установят, че LUCA е бил много устойчив на екстремни условия организъм.

Кой е бил общият прародител на всички живи организми

На съвременните бактерии са предадени гени, които им позволяват да оцеляват в условия без въздух. Освен това древното същество е било термофил, т.е. спокойно е живяло при високи температури. Въз основа на всичко това учените стигнаха до заключението, че LUCA е живял на места, където не е имало достъп до кислород, а средата е била загрята до поне 42 градуса по Целзий. Той не е бил нито хищник, нито тревопасен – в онези времена такива източници на храна все още не са съществували. Учените са склонни да вярват, че древното същество е черпило енергия от неорганичните вещества.

Също така анализът на гените показва, че в съвременния свят в най-голяма степен на LUCA приличат метаногените и ацетогенните бактерии. Метаногените са едноклетъчни организми, които живеят в безкислородни условия и произвеждат метан. Ацетогенните организми също живеят в безкислородни условия и произвеждат ацетати – соли и естери на оцетната киселина. Според изчисленията на учените това са едни от най-старите живи организми в света. Така например метаногените са се появили на нашата планета преди около 2,2 милиарда години. Днес те и ацетогенните бактерии могат да бъдат открити в хидротермалните среди, които са богати на сяра и други важни за живота им вещества.

Разбира се, всичко това е само върхът на айсберга. Ако учените успеят да се задълбочат още повече, те ще могат да научат за главния прародител на всички живи организми още много интересни неща. Е, сега вече с голяма увереност можем да кажем, че животът на Земята се е зародил в екстремни условия. И това е съвсем логично, като се има предвид, че преди милиарди години нашата планета е била изключително неприятно място.

Въпреки че на Земята живеят над 8 милиарда души, нашата планета не е съвършена. В някои региони е много горещо, а в други е студено през цялата година. Също така не трябва да забравяме за разрушителните земетресения, ураганите и други природни явления. Но все пак има точно определена температура, която е най-комфортна за живота на хората.

Според учените най-комфортната температура на въздуха за хората е +20 градуса по Целзий.

Ако на улицата, в затворено помещение или в транспортното средство е по-студено, кожата ни се зачервява и започваме да треперим. Кръвоносните ни съдове се свиват, за да се затоплят, а мускулите се съкращават, за да затоплят тялото. В студа се чувстваме и уморени, защото тялото се опитва да генерира топлина чрез обмяната на веществата в организма.

Температурите над +20 градуса също са вредни за нас. Когато е горещо, кръвоносните ни съдове се разширяват, за да охладят тялото. Освен това се потим, за да се охладим чрез изпаряване на течности. Налице е голямо натоварване на сърцето и други вътрешни органи, така че в горещо и задушно помещение производителността на човека спада много, а мозъчната функция отслабва.