Всички вируси се развиват с течение на времето, натрупвайки мутации, тъй като се възпроизвеждат несъвършено в клетките на гостоприемника в огромен брой и след това се разпространяват в популацията, като някои от тези мутации продължават своя път чрез естествен отбор и остават като трайни елементи от генетичния код на патогена. Новият коронавирус обаче има коректорска техника и това намалява „честотата на грешките“, каквито всъщност са мутациите, което от своя страна прави темпото ниско. Според учените, коронавирусът изглежда почти еднакво навсякъде, където се е появил, като до момента не са открити по-слаби или по-устойчиви негови версии.
SARS-CoV-2, заболяването причинявано от COVID-19, е подобно на коронавирусите, които циркулират естествено сред прилепите. За първи път вирусът започна да атакува човешкия вид в края на миналата година, като първите случаи са от пазара за месо в Ухан, провинция в Китай, като според експертите навярно патогенът, който атакува хората е междинен вид.
Към момента авторите на изследването са изучили повече от 1000 различни проби от вируса, заяви Питър Трийлън, молекулярен генетик от лабораторията по приложна физика в университета Джон Хопкинс, който е водещ научен ръководител на изследването, пред Вашингтон Поуст.
Има само между четири и десет генетични разлики между щамовете, които са заразили хората в Съединените щати спрямо първоначалния вирус, разпространил се в Ухан, заключва експертът.
„Това е сравнително малък брой мутации предвид големия брой хора, през които е преминал COVID-19. В този момент степента на мутация на вируса предполага, че ваксината, която учените ще открият за SARS-CoV-2 ще бъде универсална и дългосрочна, а няма да се налага откриването на нова ваксина всяка година, както е при грипа.“
Той опреличи ваксината срещу COVID-19 като ваксините срещу морбили и варицела – една ваксина, която ще даде имунитет срещу заразата за дълго време.
„Очаквам ваксината срещу коронавируса да има подобен профил като тези. Това е страхотна новина, както за научната общност, така и за всички хора по света“, каза Тилън.
Няколко ваксини срещу COVID-19 в момента са в процес на разработка, но експертите смятат, че ще изминат между 12 и 18 месеца, преди официално ваксината да стане достъпна и налична за всеки.
Други двама видни вирусолози – Стенли Перлман от Университета в Айова и Бенджамин Нейман от Тексаския университет A&M в Тексарана, и двамата участващи в международния комитет сформиран по повод коронавируса, заявиха пред Вашингтон Поуст, че вирусът изглежда сравнително стабилен и неговата генетична структура не предполага резки промени, които да окажат значително влияние в близко бъдеще, което ще даде на учените достатъчно „кард бланш“, в който да успеят да разработят наистина ефективна и дългосрочна ваксина.
„Към момента вирусът не е мутирал в значителна степен. Но само едно нещо е лошо, наистина много лошо – напрежението, на което са подложени всички по света в момента. Ако вирусът изтрае още една година, последиците за хората по света могат да бъдат наистина тежки“, каза Нейман.
Нейман каза, че има значителен контраст между коронавируса и обикновения грип, който е силно мутиращ и се променя изключително бързо.
„Грипът, който ни атакува всяка година, има един трик в ръкава си, който коронавирусите нямат – геномът на грипния вирус е разделен на няколко сегмента, всеки от които кодира ген. Когато два грипни вируса са в една и съща клетка, те могат да сменят някои от своите сегменти, потенциално създавайки незабавно нова комбинация. Именно по този начин възникна и прословутия „свински грип и H1N1“, каза Нейман.
Възможно е една малка мутация в гена на вируса да има огромни ефекти при клиничния резултат от COVID-19, казват експертите. Това е известно, също така се случва често и с други вируси. Но няма признак към момента подобно нещо да се случва с новия коронавирус.
Драматичната смъртност в Италия например, най-вероятно се дължи на ситуационни фактори, като демографията – по-възрастното население, болниците са препълнени, недостигът на инхалатори за изкуствено обдишване и произтичащият от това недостиг на животоспасяващите грижи – именно те го правят процента на смъртността от COVID-19 в страната толкова висок, а не някаква разлика в генома на вирусния патоген.
„Засега нямаме никакви доказателства, които да свързват конкретния вирусен щам с някакви мутации, нито имаме разновидни щамове, които да причиняват различна смъртност. В момента тежестта на заболяването и смъртността от него зависят изключително много от други фактори – в това число и демографските, ресурсното осигуряване на болниците, наличието на жизнено важни грижи и други фактори на регионално ниво.“
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!