11 от най-странните екзопланети в нашата разнообразна Вселена

Във видимата Вселена има около 200 милиарда трилиона звезди. В перспектива учените смятат, че на всяка песъчинка на Земята се падат около 10 000 звезди.

Около тези звезди обикалят още повече планети. И така, къде са извънземните? Това е предпоставката на парадокса на Ферми, който твърди, че вече би трябвало да сме наблюдавали технологични признаци на интелигентни извънземни видове, като се има предвид колко много обитаеми планети има в космоса.

(Парадокс на Ферми се нарича противоречието между голямата вероятност за съществуване на извънземни цивилизации и липсата на доказателства за контакт с такива цивилизации – Wikipedia)

Това е една от причините астрономите да използват космическият телескоп „Джеймс Уеб“ и други телескопи, за да търсят потенциално обитаеми планети.

Търсенето обаче може да се окаже дълго, тъй като НАСА едва наскоро надхвърли 5000 открити планети, което означава, че сме наблюдавали еквивалента на малка капка в океана. Междувременно друг въпрос, който си заслужава да бъде зададен е кои са най-странните, най-необичайните екзопланети, които сме наблюдавали във Вселената? Има много кандидати, от които да избираме. Ето 11 от тях:

1. 55 Cancri e – Диамантена планета

55 Cancri e първата екзопланета, открита в орбита около звезда от главната последователност, подобна на Слънцето.

Някои учени смятат, че поради изобилието на въглерод на планетата вътрешността ѝ е съставена от диаманти. Това се дължи и на огромното налягане във вътрешността на екзопланетата, както и на изгарящите температури от 2700°C.

Последните изследвания обаче поставят под съмнение теорията за диамантите. Въпреки това тя продължава да представлява голям интерес за учените поради факта, че обикаля около звезда, която в много отношения е подобна на нашата.

2. HR 5183b – Планета с „яйцевидна“ орбита

Открита за пръв път през 2019 година, HR 5183b обикаля около звездата си с невероятно бавно темпо, което означава, че ѝ трябват 74 години, за да завърши една обиколка.

Истинската причина, поради която тя се откроява обаче е необичайната ѝ орбита, по която се движи в покрайнините на Слънчевата система, преди да навлезе във вътрешната слънчева система и да прелети изненадващо близо до звездата-домакин.

Тази яйцевидна орбита е по-често срещана в траекторията на големите астероиди, отколкото на големите планети, които обикновено обикалят около звездата си в приблизителен кръг. HR 5183b, която е три пъти по-масивна от Юпитер е наречена „планетата на камшика“ заради необичайната си орбита.

3. WASP-103b – Планета с формата на американска футболна топка

WASP-103b е друга планета, която обикаля много близо до своята звезда-домакин. За разлика от „планетата на камшика“, тя няма особено необичайна орбита.

Вместо това самата планета има необичайна форма и е първата, която дава доказателства за деформация, причинена от гравитационното привличане на нейната звезда.

WASP-103b обикаля около своето слънце за по-малко от едно денонощие. Поради невероятната си близост до звездата си тя е деформирана във формата на американска футболна топка. Астрономите използваха данни от космическият телескоп „Хеопс“ на Европейската космическа агенция в комбинация с данни от космическият телескоп „Хъбъл“ и космическият телескоп „Спицър“ на НАСА, за да определят постепенно необичайната форма на WASP-103b.

4. WASP-76b: Там, където вали разтопено желязо

WASP-76b е планета, която е свързана с приливната зона на своята звезда-приемник BD+01 316. Това означава, че планетата не се върти около оста си и едната ѝ страна е постоянно обърната към звездата. В резултат на това тази страна изпитва непрекъснато изгарящи температури от приблизително 2500°C.

Такива високи температури са достатъчни, за да изпарят желязото и точно това се случва на WASP-76b.

След това силните ветрове издухват железните пари към нощната страна на планетата, която е средно с около 1000°C по-хладна. Когато изпаренията се охлаждат, докато се носят над нощната страна на планетата, те се превръщат отново в разтопено желязо, което се излива върху повърхността ѝ.

5. HD 189773b – Там, където вали стъкло

HD 189773b се намира на сравнително близо от нас – на разстояние от „само“ 64 светлинни години, което означава, че тя е най-близкият „горещ Юпитер“ до Земята.

На пръв поглед от художественото изображение по-горе планетата може да бъде сбъркана със зашеметяващ океански свят, който би могъл да бъде благоприятен за извънземен живот. Всъщност тя е газов гигант, където бушуващите ветрове със скорост 8700 км/ч разнасят парчета стъкло във всички посоки.

Синият цвят на планетата се дължи на силикатите в атмосферата ѝ, които се нагряват при температура 1300 °C, за да образуват малките стъклени парчета, които се носят из атмосферата на планетата с невероятна скорост.

6. OT44 – Планета-скитник, 11 пъти по-масивна от Юпитер

Планетите-скитници или междузвездните планети са особено трудни за наблюдение поради факта, че, както показва името им, те се скитат в междузвездното пространство, след като са се откъснали от гравитационното привличане на звездата домакин.

Поради това няма как да се открие планетата чрез продължителността на нейния транзит – времето, за което тя обикаля около звездата си, измерено чрез спада на яркостта на звездата-приемник. Вместо това повечето планети-скитници са открити чрез гравитационен микролендинг, при който светлината се фокусира от голям небесен обект.

OT44 е 11 пъти по-масивна от Юпитер и се смята, че е заобиколена от огромен диск от лед, прах и орбитиращи космически скали.

7. HD 206893 c – Екзопланета с реакция на ядрен синтез

По-рано тази година учените наблюдаваха екзопланета, наречена HD 206893 c в данните, събрани от телескопът „Gaia“ на Европейската космическа агенция.

Те установиха, че HD 206893 c е ярка, което предполага, че изгаря деутерий за термоядрен синтез и лесно може да бъде сбъркана със звезда кафяво джудже. Планетата, намираща се на 130 светлинни години от Земята може да помогне за по-доброто разграничаване на двете в бъдеще.

8. Gliese 1132b – планетата с втора атмосфера

Въпреки, че Gliese 1132b има някои поразителни прилики със Земята – почти същите размери, маса и възраст – тя обикаля около звездата си червено джудже само за 1,6 дни, което означава, че е напълно необитаема.

Астрономите обаче направиха невероятно откритие, докато наблюдаваха иначе подобната на Земята планета. Поради близостта си до своята звезда, Gliese 1132b изпитва огромни приливни сили на повърхността си, което кара цялата планета да се свива и разтяга.

Това предизвиква бурна вулканична дейност. Това от своя страна води до образуване на газове, които активно формират втора атмосфера около планетата. Според НАСА това е първият случай, в който астрономите наблюдават това явление.

Kepler-10b – Там, където 1 година е по-кратка от 1 ден на Земята

Кеплер 10b има толкова къса орбита около слънцето, че една година на планетата е по-кратка от един земен ден. Всъщност тя обикаля около звездата си на 1/20 от разстоянието до Меркурий.

Такава близост означава, че на повърхността на Кеплер 10b се наблюдават изгарящи температури от около 2370°C.

10. Upsilon Andromeda b – Планета, на която в едната страна е постоянно студено, а в другата – огнен ад

Upsilon Andromeda b е още една екзопланета, която вероятно е привързана към звездата-домакин, тъй като завършва една обиколка за 5 дни.

Тя обаче се отличава от останалите поради екстремните разлики в температурите на повърхността между дневната и нощната ѝ страна. Дневната страна на планетата е с максимални температури от приблизително 2912°C, докато нощната може да достигне до -20°C.

Според НАСА една от причините за тази драматична промяна в температурата може да бъде фактът, че гореща точка на звездата е почти директно обърната към планетата, която е блокирана от приливите и отливите.

TOI-3757 b – „пухкав свят от захарен памук“

TOI-3757 b е планета с диаметър 150 000 километра, която обикаля около хладно червено джудже на около 580 светлинни години от Земята в съзвездието Аурига Колесничар.

Тя е малко по-голяма от Юпитер, обикаля около звездата си на всеки 3,5 дни и има плътност, подобна на тази на захарния памук. Въпреки, че астрономите не разбират напълно как се е образувала и защо има такава плътност, бъдещите наблюдения с помощта на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ трябва да хвърлят нова светлина върху мистериозния извънземен свят.