„Artemis II“ завърши успешно 7-часовия исторически полет около Луната и вече пътува към Земята

„Artemis II“ успешно приключи 7-часовия исторически полет около Луната, приближавайки човечеството максимално близо до естествения спътник на Земята за първи път от времето на мисията „Аполо 17“ през 1972 година. Освен това екипажът на мисията се отдалечи от родната планета на рекордно разстояние, като подобри рекорда за далечина на полетите, поставен по време на мисиите „Аполо“.

Екипажът вече пътува обратно към Земята

В състава на международния екипаж влязоха астронавтите от НАСА Рид Уайзман, Виктор Глоувър и Кристина Кох, както и астронавтът от Канадската космическа агенция Джереми Хансен. По време на обиколката на Луната с кораба „Orion“ те снимаха и документираха обратната страна на спътника, заснемайки кратери, древни потоци от лава, пукнатини и хребети, което ще позволи на учените да разберат по-добре състава и еволюцията на лунната повърхност.

Наблюденията започнаха вчера в 20:56 часа българско време, когато екипажът се отдалечи от Земята на рекордно разстояние. Преди повече от 50 години рекордът беше поставен по време на мисията „Аполо 13“ и възлизаше на 400 170 километра. По време на мисията „Artemis II“ корабът „Orion“ се отдалечи още повече – на 406 771 километра. В момента на най-голямо сближаване с Луната на тази вечер в 02:00 ч. българско време „Orion“ прелетя на разстояние от едва 6545 километра над нейната повърхност. В този момент връзката с кораба беше прекъсната за 40 минути, тъй като Луната го скри от Земята.

Това бяха най-вълнуващите минути от обиколката на Луната

Астронавтите наблюдаваха уникални явления: „залез“ на Земята зад лунния хоризонт и последващ „изгрев“ при излизането от обратната страна на спътника. Такива изгреви и залези не могат да се наблюдават на Луната, тъй като тя винаги е обърната към нашата планета с една и съща страна. Залезите и изгревите се случват само при движение по Луната или по нейната орбита, както в случая с полета на „Orion“.

Наблюденията приключиха с почти едночасово „слънчево затъмнение“, когато Слънцето се скри зад Луната. Това позволи безпрепятствено наблюдение на слънчевата корона, за което обикновено се използват коронографи. Астронавтите наблюдаваха и шест светкавици на Луната – по-точно, това бяха микрометеорити, падащи върху повърхността ѝ. Тези наблюдения, видими само в условия на пълна тъмнина представляват особен научен интерес за разбирането на процесите, протичащи на лунната повърхност.

Учените вече очакват предаването на данни от борда на кораба, за да анализират изображения, аудиозаписи и други материали. В момента екипажът на кораба си почива. По-късно днес екипажът ще обсъди наблюденията си с екип от лунни учени в пряко предаване на НАСА.