„Джеймс Уеб“ откри неочаквано голям брой умиращи галактики в ранната Вселена

Досега се очакваше в ранната Вселена да има само млади и активни галактики, но нови наблюдения опровергаха това. Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ на НАСА откри неочаквано голям брой умиращи галактики през първите милиарди години след Големия взрив, в които е спряло раждането на нови звезди.

Разликата между теорията и наблюденията шокира учените и ги принуди да преосмислят идеите си за еволюцията на Вселената.

Със задачата да търсят умиращи или неактивни галактики (quiescent galaxies) се заеха по-специално учените в рамките на мащабната европейска програма RUBIES (Red Unknowns: Bright Infrared Extragalactic Survey), която разчиташе на данните от инструмента NIRSpec на телескопа. В рамките на програмата бяха събрани спектроскопски наблюдения на няколко хиляди галактики, включително стотици обекти, открити наскоро от „Джеймс Уеб“.

Анализът на спектрите показа, че през първите милиарди години след Големия взрив действителният брой на умиращите галактики е бил 100 пъти по-голям от теоретичните прогнози.

Това е причина да се замислим за това колко са правилни съществуващите теории за еволюцията на звездите, галактиките и Вселената. Очевидно науката за Земята неправилно оценява влиянието на звездния вятър и активността на черните дупки върху процесите на звездообразуване в първите галактики. Всичко това може много по-рано да спре раждането на нови звезди и да доведе галактиките до изчезване.

В данните на „Джеймс Уеб“ служителите на Женевския университет (UNIGE), водещи програмата RUBIES откриха рекордьор – най-старата от изчезналите галактики. Този обект е RUBIES-UDS-QG-z7, който изглежда мъртъв едва след 700 милиона години след Големия взрив. Моделирането въз основа на данните показва, че галактиката е формирала звездна маса от над 10 милиарда слънчеви маси през първите 600 милиона години след Големия взрив и след това бързо е спряла да формира звезди.

Откритието навежда на другo важно заключение. Галактиката RUBIES-UDS-QG-z7 е малка по размер, но запазва висока плътност на звездната маса, сравнима с централните области на съвременните галактики. Учените предполагат, че галактики, загинали в ранната Вселена биха могли да се превърнат в ядра на масивни галактики в следващите епохи, включително и в нашата. Това е още една причина да се преразгледат представите за реалната еволюция на Вселената, която науката за Земята, изглежда, досега е разбирала не съвсем правилно.