Древният Марс е бил топъл и влажен, а не студен и леден, показва ново проучване

Изучаването на процесите, протичащи на Марс е важно за учените, за да разберат потенциалното бъдеще на нашата планета, както и перспективите за колонизиране на съседната. Изследването на минералите на повърхността на Марс позволи да се предположи, че преди милиарди години планетата се е характеризирала с топъл и влажен климат. Това противоречи на предишната теория, която се отнасяше за студен климат и наличие на лед.

В продължение на много десетилетия учените спорят дали Марс е бил обитаем в праисторически времена. Смята се, че Марс и Земята са се появили по едно и също време – преди около 4,5 милиарда години.

Новите открития на учените са свързани с т.нар. Ноев период в геоложката история на Марс, който датира отпреди 4,1 до 3,7 млрд. години. По това време Слънчевата система е била подложена на т.нар. късна тежка бомбардировка, която е допринесла за появата на големи кратери на Луната, Земята, Меркурий, Марс и Венера.

Оттогава на повърхността на Марс са останали два ударни кратера: Елада и Аргир, които са с диаметър няколко хиляди километра. Според най-новите изследвания в тази област, дори в толкова сложно време като Ноевия период, на повърхността на Марс е възможно да са съществували големи водни басейни и реки. Многобройни следи от вода на повърхността на планетата датират от този период. Климатичните условия на този период остават загадка, но засега има две хипотези. Едната предполага, че през по-голямата част от времето повърхността на Марс е била покрита с ледници, които периодично са се разтопявали от удари на метеорити и вулканични изригвания. Другата предполага наличието на много водни басейни, топъл климат и преобладаващо отсъствие на ледници.

Звездите постепенно стават по-ярки по време на своя жизнен цикъл. По време на Ноевия период от еволюцията на Марс Слънцето е било с около 30% по-слабо, така че е нагрявало повърхността на Червената планета по-малко, отколкото сега. За да се поддържа климатът на Марс влажен и топъл, атмосферата на планетата е трябвало да бъде значително по-плътна и богата на парникови газове като въглероден диоксид. При достатъчно високо атмосферно налягане въглеродният диоксид има склонност да се сгъстява и да образува облаци, които намаляват парниковия ефект. При този сценарий хипотезата за студен климат със запаси от замръзнала вода изглежда по-правдоподобна.

Марсоходът „Perseverance“, изпратен на Червената планета през 2021 година стигна дъното на кратера „Езеро“, за да проучи глинестите залежи. Резултатите от изследването на намерените там парчета каолинит, богати на алуминий предполагат, че те са били изложени на активни водни потоци, включително химически през неолитния период. Анализите на химическия състав на тези камъни показаха, че те са обеднели откъм желязо и магнезий, но са богати на титан и алуминий.

Учените предполагат, че такова излагане на водна среда би могло да се наблюдава не при рядко излагане на вода, отделяна от ледниците, а при постоянното ѝ излагане в течно състояние при положителни температури. Валежите в този период на Марс са били много интензивни, както гласи хипотезата.

Сравнителният анализ на марсианските глинести камъни и земните скали, които са се образували през периоди от нашата история, характеризиращи се с топъл и влажен климат позволява да говорим за това. При такива условия на Марс вероятно е съществувал най-разнообразен биологичен живот. Подходящите периоди на Марс биха могли да се измерват с хиляди, а понякога и с милиони последователни години.

Миналата година „Perseverance“ откри проби от геоложки скали на дъното на кратера „Езеро“, които вероятно съдържат доказателства за биологични форми на живот на тази планета. Сега те се съхраняват в специални контейнери, за да бъдат донесени обратно на Земята от бъдещи експедиции до Червената планета.