Запознайте се с човека, който решава кои проби да дойдат от Марс

Най-четени

Емил Василев
Емил Василев
Емил Василев редовно превежда сложни научни теми на достъпен език — от въпроси като „Какво е имало преди Големия взрив?" до практическото приложение на биотехнологиите в лечението на болести. Тази комбинация от технологична и научна журналистика го прави един от най-разностранните автори в екипа на Kaldata.

Знаете ли, че марсоходът“Персеверанс“, който изследва Марс от 2020 година, може да донесе само 30 проби? Всяка от тях е с размерите на парче тебешир и тежи до около 10 грама.

Но как учените решават кои проби да дойдат на Земята?

Изследовател от Университета на Алберта е сред групата учени, които се заемат с тази важна задача. За тази мисия „ученият по обратните проби“ Крис Херд, професор в Департамента по науки за Земята и атмосферата и куратор на колекцията от метеорити на Университета на Албърта, ще помогне да се определи кои проби могат да дадат отговор на най-много въпроси за Марс.

Това се казва в прессъобщение на институцията, публикувано вчера.

„За мен е абсолютно феноменално да участвам в такава огромна мисия, в която можем да изследваме и да получаваме информация за скалите и геологията, като в същото време вземаме проби и с нетърпение очакваме тези проби да дойдат на Земята. Именно това отличава тази мисия.“

каза Херд

Херд добави, че подборът на богати на информация проби е от ключово значение. За щастие, съвременните технологии и иновативните инструменти означават, че ограничените налични материали за проби не би трябвало да са проблем.

„Има начини, по които можем да анализираме дадена проба, които ни дават невероятни подробности за това кога се е образувала скалата, как е била модифицирана, дали има органични вещества, които биха могли да бъдат доказателство за живот. Има много неща, които можем да разберем от малки количества проба.“

обясни Херд

Следващи стъпки

Като следваща стъпка учените ще сравнят пробите с поне 175 марсиански метеорита, открити на Земята, за да предложат по-добра картина за това какво се е случило на планетата. Това е вълнуващо, тъй като в момента не разполагаме със седиментни скали от Червената планета.

Сега изследователите се надяват да получат тези проби най-рано през тази година. Когато ги получат, те ще трябва да ги съхранят по подходящ начин, за да предпазят нашата планета от потенциално вредни марсиански замърсители, като същевременно избегнат и земното замърсяване на пробите.

„Има много неща, които трябва да направим, за да сме сигурни, че няма да замърсим пробите и да ги изтълкуваме погрешно. Трябва да се справим, защото това ще е отговор на огромен въпрос.“

заключава Херд в изявлението

АбонаментВсичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.

С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!

Нови ревюта

Подобни новини