Земята ще бъде „погълната“ от Слънцето след няколко милиарда години

Животът на Земята съществува благодарение на нашата звезда-майка – Слънцето. Но какво ще случи, когато това могъщо небесно тяло достигне края на живота си?

След милиарди години Слънцето ще изчерпи ядреното си гориво и ще се превърне в плътна остатъчна звезда, известна като бяло джудже. Тази космическа катастрофа ще има ужасни последици за нашата Слънчева система, и по-специално за нашия скъпоценен обитаем свят.

Скорошно проучване на изследователи от Университета в Уоруик и Университета в Наресуан изследва съдбата на планетите и небесните тела, когато Слънцето умре. Животът на Земята ще престане да съществува много преди Слънцето да достигне крайната си фаза.

„Тъжната новина е, че Земята вероятно просто ще бъде погълната от разширяващото се Слънце, преди то да се превърне в бяло джудже.“

казва професор Борис Гаенсике

Съдбата на другите планети

Изследването предвижда насилствен край за много от небесните тела в нашата Слънчева система. Когато Слънцето изчерпи горивото си, то ще претърпи драматично разширение, което ще погълне всички планети, близки до него. Слънцето вероятно ще смаже и погълне другите вътрешни планети – Меркурий и Венера. Нещо повече, огромната гравитация на бялото джудже ще разкъса на парчета и ще раздроби на прах астероиди, луни и дори външни планети, преминаващи близо до него.

Някои космически обекти също могат да бъдат привлечени към бялото джудже, където да бъдат смачкани и превърнати във фин прах.

Авторите подчертават, че това са само прогнозираните резултати – крайната съдба може да бъде „много по-сложна, отколкото някога сме могли да си представим“.

Това „ужасяващо пророчество“ е изведено от изследването на планетни системи, подобни на нашата. Екипът изучава прехода на техните звезди-домакини в бели джуджета, за да разбере какво би се случило с близките небесни обекти (като астероиди, луни и планети) по време на тази фаза.

Изследователите проучиха промените в яркостта на звездите в продължение на повече от 17 години, разкривайки „хаотичното“ и „безпорядъчно“ поведение на тези разрушени тела. Животът на Земята дължи съществуването си на топлината, светлината и други поддържащи динамични фактори на Слънцето, като например идеалното разстояние между него и Земята.

Нашето Слънце разбърква водорода в ядрото си, за да се поддържа живо. Когато термоядреният синтез спре, звездата ще премине през няколко трансформационни етапа – от червен гигант до окончателния край като бяло джудже. Само времето ще покаже дали нашата умираща звезда ще погълне Земята, или скъпоценната ни планета ще успее да измъкне.

Дори ако човечеството стане междупланетарен вид в далечното бъдеще, нито една от планетите в нашата Слънчева система няма да може да избегне този краен край. Може би откриването на нова, годна за живот слънчева система извън нашата ще позволи на човечеството да процъфтява дори милиони години по-късно, и ако това се случи, някой там ще продължи да разказва епичната история на Земята.

Откритията са публикувани в списанието Monthly Notices of the Royal Astronomical Society (MNRAS).