Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ откри 6 огромни непознати планети в молекулярния облак Персей

Нова работа, свързана с търсенето на кафяви джуджета и гигантски планети в райони на активно звездообразуване разкри тяхното много по-голямо присъствие в такива зони, отколкото предвиждаше теорията. Инфрачервените инструменти на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ буквално разпръснаха праха и газа на мъглявините, позволявайки ни да надникнем в дълбините им както никога досега. Събраните данни ще помогнат да се изследва границата между най-тежките планети и най-леките звезди, без която картината на звездния живот остава непълна.

Видът на звездите и тяхната еволюция зависят главно от масата, получена по време на формирането им. След това в процеса се включват обичайните химични и физични процеси, които предопределят към кой клас принадлежи новородената звезда и каква ще бъде продължителността на живота ѝ. При звездите с голяма маса нещата са сравнително прости – ярките обекти са лесни за наблюдение и записване. В долния диапазон – там, където планетите гиганти преминават границата с кафявите джуджета и обратно всичко е много по-сложно. Това са неясни обекти и откриването им е предизвикателство само по себе си.

Група учени, ръководена от Адам Б. Лангевелд от университета „Джонс Хопкинс“ реши да запълни празнината в познанията ни за обекти с ниска маса в областите на активно звездообразуване.

Изследването им се фокусира върху т.нар. молекулярен облак Персей в едноименното съзвездие, и по-специално върху мъглявината NGC 1333, разположена на разстояние 960 светлинни години от Слънчевата система. Този регион вече е бил изследван от инструмента NIRCam на „Джеймс Уеб“. В новата работа мъглявината е разгледана внимателно от спектрометъра на телескопа – инструмента NIRISS.

Телескопът наблюдава 585 обекта, от които само 114 отговарят на кафяви джуджета. От този брой 19 обекта бяха вече известни кафяви джуджета, но 6 кандидати бяха открити за първи път.

Подчертаваме, че става въпрос за единични обекти с малка маса – това са или най-леките звезди, или самотно прелитащи през Вселената планети-неудачници (блуждаещи планети). Масите на всичките 6 кандидати са в диапазона от 5 до 10 маси на Юпитер, което не е достатъчно за една гигантска планета да се държи като кафяво джудже. Това все пак са планети и механизмът, който изхвърля такива обекти извън родните им звездни системи все още не е напълно изяснен.

Извършената работа се опитва да постави ограничения както върху броя на такива обекти в мъглявините, така и върху техните маси, за да се определи дали те са планети или вече кафяви джуджета (звезди). Оказва се, че в молекулярния облак Персей има много повече блуждаещи планети гиганти, отколкото предполагаше теорията. Те съставляват около 10 % от цялата звездна популация на мъглявината – откритие, което определено заслужава внимание.

„Изследваме самите граници на процеса на звездообразуване. Ако имаме обект, който прилича на млад Юпитер, възможно ли е той да се превърне в звезда при подходящи условия? Това е важен контекст за разбирането както на звездообразуването, така и на формирането на планети.“

обяснява в изявление Адам Лангевелд, водещ автор на изследването