Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ може би е открил най-старата черна дупка във Вселената

Всеки нов научен инструмент осигурява непрекъснат поток от невероятна информация, но само няколко от тях могат да променят из основи познанията ни за света, в който живеем. Такъв уникален инструмент е космическият телескоп „Джеймс Уеб“ на НАСА. С неговата помощ стана възможно да надникнем още по-навътре в дълбините на Вселената, където много неща тепърва се раждат.

Една от загадките на Вселената за учените остава произходът и еволюцията на черните дупки. Ситуацията с тях се утежнява от това, че те не се откриват директно, тъй като от черните дупки не може да „избяга“ никакво електромагнитно излъчване. Наблюдават се такива обекти само косвено, например по целия спектър на активност във вътрешната област на акреционния диск, където материята започва бързо да пада върху черната дупка.

Едно от наблюденията на „Джеймс Уеб“ в близкия и средния инфрачервен диапазон показа наличието на подобна активност в честотния спектър, идваща от галактиката GN-z11, чиято светлина обсерваторията наблюдава на етап 440 милиона години след Големия взрив. Според моделирането, извършено от учените, сигналът би могъл да е генериран от свръхмасивна дупка с маса около 1,6 милиона слънчеви маси. Това е много голям обект за онова време. Съвременните теории за еволюцията на черните дупки едва ли могат да обяснят появата на такъв обект по това време.

Очевидно за възникването и последващото развитие на черна дупка до такива размери е било необходимо съчетанието на редица условия. Например, за колапса на облак от „първична“ материя скоро след Големия взрив в първична черна дупка са били необходими достатъчен обем тежки елементи в него, наличие наблизо на източник на ултравиолетово лъчение за нагряване и редица други условия. След това новородената черна дупка трябва да бъде активно подхранвана от заобикалящата я материя, за да расте бързо до определените размери, за което също има ограничения.

Ако тази черна дупка, която е кандидат за „най-старата черна дупка“ наистина се окаже такава, това ще позволи да се постави или разшири рамката за изработване на нови модели на еволюцията на тези обекти. Засега статията за откритието остава на сайта agXiv.org и все още не е рецензирана за отпечатване в някое от водещите научни списания.