Космическият телескоп Джеймс Уеб откри вода в протопланетарен диск в потенциално обитаема зона за първи път в историята

Водата е незаменима част от живота, който познаваме, но само тя не е достатъчна. Тя трябва да е в течна форма и в идеалния случай да се плиска между скалите в живописни езера, реки, морета и океани. Признаци на бъдеща комбинация от всичко това са открити от космическият телескоп Джеймс Уеб в звездна система, отдалечена на 370 светлинни години.

За първи път космическият телескоп Джеймс Уеб (JWST) прави такова откритие в район, където е най-вероятно да се формират планети, подобни на Земята.

Забележителното откритие на извънземна вода на това конкретно място може да предложи ценни улики за формирането на Земята и произхода на нейните огромни водни резервоари.

„Това откритие е изключително вълнуващо, тъй като изследва района, в който обикновено се формират скалисти планети, подобни на Земята“, заяви Томас Хенинг, съавтор на новото изследване, в официално съобщение на НАСА.

Наличие на вода

Инструментът MIRI (Mid-Infrared Instrument) на Джеймс Уеб наблюдава отблизо завладяващата звездна система, наречена PDS 70. Тази система включва звезда от тип К, която е на 5,4 милиона години и е значително по-студена от нашето Слънце.

В околностите на тази звезда има два протопланетни диск: вътрешен и външен, от газ и прах. Според изследването тези два огромни диска са разделени от огромна празнина с дължина пет милиарда мили (осем милиарда километра), която съдържа две гигантски екзопланети.

Молекули водни пари са идентифицирани във вътрешния диск на звездната система – на около по-малко от 100 милиона мили (160 милиона километра) от звездата.

„Виждали сме вода в други дискове, но не толкова близо и в система, в която в момента се събират планети. Не можехме да направим такъв тип измерване преди Webb“, казва Джулия Пероти, водещ автор от Института по астрономия „Макс Планк“ (MPIA) в Хайделберг, Германия.

В нашата Слънчева система вътрешният диск е мястото, където се раждат скалисти планети като Земята, Меркурий, Венера и Марс. Наблюденията на Уеб показват, че всички скалисти светове, които се оформят в тази вътрешна област, имат потенциала да се сдобият със значителни количества водни молекули още в самото си начало, което значително подобрява перспективите им да станат обитаеми в бъдеще.