Мъск предложи още един начин за тераформиране на Марс без ядрени взривове

Много експерти разкритикуваха плана на Мъск за тераформирането на Марс с помощта на атомни бомби и генералният директор на SpaceX и Tesla предложи по-различен подход. Според тази идея, въглеродният двуокис на Червената планета може да да бъде разтопен с помощта на гигантско огледало, съставено от хиляди сателити.

Мъск се опитва да докаже, че е възможно в рамките на само 100 години Марс поне малко да започне да прилича на Земята. Това би могло да стане чрез загряване полюсите на планетата, с което ще се освободи достатъчно въглероден диоксид, за да се възникне парников ефект на Марс. Когато и повърхността на планетата се нагрее, ще стане възможно разхождането по нея само с кислородна маска, без да е необходим скафандър.

След като наскоро един математик пресметна, че за нагряването на полюсите на Марс ще са необходими милиони ядрени взривове, Мъск коригира първоначалната си идея. В своя Twitter акаунт той предложи да се замислим върху възможността за допълнително нагряване на полюсите чрез хиляди светлоотразяващи сателити-огледала.

Експертите считат, че това предложение е много по-реално от масираните ядрени взривове, още повече, че би могъл да се използва комбиниран метод. Ако през следващите години SpaceX следва набелязания план на развитие, то Мъск ще има солиден опит в управлението на групи от по хиляди малки и големи сателити. Да си припомним, че SpaceX усилено работи върху системата за осигуряване на интернет връзка Starlink, която включва около 12 000 сателита.

Разбира се, използването на хиляди космически огледала за подобна цел не е нова идея, а и Мъск не претендира подобно нещо. Уеб порталът Inverse ни напомня, че идеята за космически огледала първоначално бе представена от писателите фантасти, а след тях и от специалистите на НАСА. Американската космическа агенция през 2006 година пресметна, че е възможно в орбита на Марс да бъде създадено гигантско огледало с диаметър около половин километър, което може да стане с помощта на едва 300 блестящи леки сфери. Пресмятанията показаха, че ако лъчът от тези сателити бъде фокусиран върху участък на Марс с площ 1 квадратен километър, то температурата в този район ще се покачи от -130 градуса по Целзий до +20 градуса.

Планът на Робърт Зубринт (Robert M. Zubrin†) и Кристофър МакКий (Christopher P. McKay) изглежда повече съответства на идеите на Мъск. Те описват конструкцията на 100 км орбитално огледало, съставено от малки и леки сателити със слънчеви платна, които се използват като отражатели.

Според техните пресмятания, общата маса на цялата конструкция ще бъде около 200 000 тонa и тя ще може да управлява мощности от около 27 теравата. Когато въглеродният диоксид се изпари, то това ще създаде на Марс атмосфера с налягане 300-600 милибара. За сравнение налягането на атмосферата на Земята на нивото на морското равнище е около 1000 милибара.