На 2 януари 2021 г. Земята ще бъде най-близо да Слънцето

На 2 януари в 11:51 часа българско време Земята ще достигне най-близката си точка до Слънцето за 2021 г. Астрономите наричат тази ​​точка от елиптичната орбита на Земята, в която това се случва, перихелий. Думата е от гръцки произход: peri означава близо, а helios – Слънце. Най-далечната точка от орбитата на Земята спрямо Слънцето пък се нарича афелий (apo – от, helios – Слънце).

В най-близката си точка до Слънцето Земята се намира на точно 147 093 162 километра от нашата величествена звезда. Шест месеца след това – на 5 юли 2021 г., Земята е в афелия си. Тогава ще се намираме на точно 152 100 533 километра от Слънцето. С други думи, Земята е с около 5 милиона километра по-близо до Слънцето в началото на януари, отколкото е в началото на юли.

Както стана ясно, няма голяма разлика между разстоянията в перихелий и афелий. Това е така, защото орбитата на Земята е почти кръгла. Поради това не разстоянието от звездата ни, а наклонът на оста на Земята спрямо еклиптиката на Слънцето (23,5 градуса) причинява смяната на сезоните. През зимата Северното полукълбо на Земята е наклонено далеч от Слънцето, а през лятото то е наклонено към Слънцето. Поради това в Северното полукълбо сезоните са такива, каквито ги познаваме, а в Южното те са наобратно. Дните на максимален наклон към или налеч от Слънцето са известни като лятно (през юни) и съответно зимно (през декември) слънцестоене.

Когато сме най-далеч от Слънцето, е лято

Въпреки, че не са отговорни за сезоните, най-близките и най-отдалечените точки на Земята до Слънцето влияят на сезонните дължини. Когато Земята се приближи най-близо до Слънцето, както предстои да се случи на 2 януари 2021 г. (утре), нашият свят се движи най-бързо в орбита около Слънцето. В този момент Земята се движи с почти 30,3 km/s – около 1 km/s по-бързо, отколкото когато Земята е най-далеч от Слънцето в началото на юли. Така зимата в Северното и лятото в Южното полукълбо са по-кратките сезони, а лятото в Северното и зимата в Южното полукълбо са по-дългите.

В Северното полукълбо летният сезон (от юнското слънцестоене до септемврийското равноденствие) продължава близо пет дни по-дълго от зимния сезон. И, разбира се, съответните сезони в Южното полукълбо са противоположни. Зимата в Южното полукълбо е близо пет дни по-дълга от лятото в Южното полукълбо.

Освен, че наклонът на Земята ни позволява да се радваме на изумителните зимни и летни пейзажи, благодарение на него съществуват редица живи организми, чиито жизнени функции зависят сезоните.