Новата ракета на НАСА, наречена Space Launch System (SLS), получи огромен брой критики – голяма част от тях заради огромните и нарастващи разходи за 322-метровото съоражение. Ракетата трябваше да бъде изстреляна преди години. Когато дългоочакваният полет най-накрая наближи тази година, проблеми с двигателите и изтичане на гориво многократно отложиха първото пътуване. След това се събуди сезонът на ураганите, което допълнително отложи изстрелването.
Но в 1:48 ч. българско време на 16 ноември, космическата агенция запали гръмотевичните двигатели на SLS и най-накрая изстреля новата мегаракета в космоса. Мисията, наречена „Артемида I“, повлече най-новия лунен космически кораб на агенцията – „Орион“, който пренесе трима „манекена“ на лунно пътешествие. През следващите години, може би още през 2025 г., мисия „Артемида I“ може отново да приземи астронавти на повърхността на естествения ни спътник.
Сега най-мощната действаща ракета на Земята SLS ще играе съществена роля в подпомагането на САЩ да установят постоянно присъствие на и около Луната поне през следващото десетилетие. (SLS е „еволюираща“ ракета, което означава, че тя може да бъде създадена по шест различни начина, докато НАСА изпраща доставки, материали за лунната база и астронавти до Луната.
„Ракетата е страхотна. Радвам се, че я построихме. И съм готов да летя“, заяви Джон Блевинс, главен инженер на ракетата SLS на НАСА, пред Mashable по-рано тази година.
НАСА завърши мисията „Артемида I“ на 11 декември, след като „Орион“ смело преодоля 2760 градуса по Целзий в земната атмосфера и след това се приземи в Тихия океан. Всъщност ракетата има както своите поддръжници, така и противници. Но от решаващо значение е, че SLS има силната подкрепа на Конгреса – благодарение на ценните работни места и договори в много райони – така че ракетата ще продължи да лети, дори първите полети да струват 4,1 млрд. долара на изстрелване.
По-долу ще видите зашеметяващите гледки от историческия, 25-дневен първи полет.
Изстрелване
Това са кадри от изстрелването в ранните часове на 16 ноември. Веднага след като се запалват всичките шест двигателя, огромната тяга на ракетата натиска Земята и започва да издига апарата. След тридесет секунди SLS лети със скорост 206 км/ч. В крайна сметка ракетата ще развие над 21 000 км/ч.
Полет в космоса
НАСА публикува кадри от полета на мегаракетата в космоса, заснети с камера на борда на ракетата. Във видеото по-горе можете да видите събитията малко повече от две минути след началото на пътуването от космическия център „Кенеди“ във Флорида. Отстрани на основния ускорител с оранжев цвят на ракетата са прикрепени два мощни бели странични ускорителя. Те са неразделна част от машината, тъй като осигуряват 75 % от тягата на SLS, или силата, която натиска Земята, през първите няколко минути, когато SLS се движи през атмосферата.
Но след като изразходват горивото си, ускорителите драматично (макар и безопасно) се откъсват от останалата част на ракетата, която включва космическия кораб „Орион“, разположен на върха на SLS.
Тези два ускорителя, високи 17 етажа, са много мощни. „Това са най-големите ускорители, създавани някога“, казва Блевинс пред Mashable.
След като ускорителите падат в Атлантическия океан, оранжевият ускорител на ракетата, оборудван с четири двигателя RS-25 (които задвижват и космическите совалки на НАСА), продължава да извежда ракетата SLS извън пределите на Земята. В крайна сметка космическият кораб „Орион“ се отделя от последния ускорител и изстреля собствените си двигатели по траектория към Луната.
Поглед назад към Земята
В първия ден от мисията „Артемида“ камера на слънчевата решетка на „Орион“ направи снимка на Земята, докато космическият кораб се приближаваше към Луната. Орион вече беше на 92 000 километра от нас.
Луната, покрита с кратери отблизо
Почти седмица след началото на мисията капсулата „Орион“ направи снимки само от 130 километра над лунната повърхност.
Изгледите показват, че Луната е безплодна пустиня, изобилстваща от кратери и хълмове. От решаващо значение е, че НАСА подозира, че някои от кратерите на спътника съдържат воден лед – необходим ресурс за бъдещи мисии в дълбокия космос.
Когато космическа скала се удари в Луната, кратерът от удара често остава милиарди години, почти замръзнал във времето. Това е така, защото, за разлика от Земята, на нашия лунен спътник няма време, което да отмие сблъсъка, нито интензивна геоложка дейност, която да покрие повърхността с нови скали.
Дълбокия космос
На 13-ия ден от мисията орбитата на „Орион“ около Луната го отдалечи на 433 000 километра от Земята, което е историческо постижение.
„Орион“ вече е изминал по-голямо разстояние от всеки друг космически кораб, създаден за хора“, заявиха от НАСА.
В тази орбита (наречена „далечна ретроградна орбита“) космическият кораб лети на около 65 000 километра над лунната повърхност, което му позволява понякога да „погледне назад“ към нашия естествен спътник и отвъд него, към Земята.
Близко прелитане
Почти три седмици след началото на пътуването космическият кораб „Орион“ запали двигателите си (което инженерите наричат „изгаряне“), за да се завърти близо до Луната, като в крайна сметка „Орион“ пое курс към завръщане на Земята. При най-близкото доближаване „Орион“ прелетя на 130 километра от Луната, което позволи да се видят подробно кратерите и пресечения ѝ терен.
По-долу са показани изгледи на големите кратери Аристарх и Херодот. Криволичещите линии вероятно са рухнали лавови тръби, които представляват тунели, образувани от подземни потоци лава. (Лавовите тръби са често срещани на места като Хавайските острови. И, да, Луната има солидно вулканично минало, като изригвания са се случвали в рамките на 100 милиона години, съобщава Science).
Разбиване
След като премина през земната атмосфера, капсулата „Орион“ падна с парашут в Тихия океан на 11 декември. Корабът USS Portland на Военноморските сили с екипаж на НАСА и ВМС на борда възстанови овъглената космическа капсула.
„Артемида I“ е в торбата. Първата, важна стъпка от амбициите на НАСА за завръщане на Луната е завършена. Следващата стъпка е „Артемида II“, която може да бъде изстреляна още през 2024 година. Този път на борда ще има двама астронавти, които обаче няма да кацнат на Луната (това ще се случи при мисията „Артемис III“).
„След като „Орион“ благополучно се завърна на Земята, можем да започнем да виждаме на хоризонта следващата ни мисия, която ще отведе екипаж до Луната за първи път като част от следващата ера на изследването“ каза в изявление Джим Фрий, заместник-администратор на НАСА за Дирекцията за разработване на мисии за изследователски системи. „Това поставя началото на пътя ни към редовна последователност от мисии и устойчиво човешко присъствие на Луната за научни открития и за подготовка на човешки мисии до Марс.“
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
