НАСА може би е открила най-бързата планетарна система, която някога сме виждали

В централната издутина на Млечния път, на около 24 000 светлинни години от Земята една особена двойка обекти изглежда се движи в пространството с главоломна скорост. Данните от ново изследване на НАСА сочат, че тези обекти са високоскоростна звезда и придружаващата я екзопланета. Ако това се потвърди ще бъде поставен нов рекорд като най-бързо движещата се екзопланетна система, известна на науката.

Звездите се движат в целия Млечен път, обикновено със скорост от няколкостотин хиляди километра в час. Средната скорост на нашата Слънчева система през ръкава Орион на галактиката е над 724 000 километра в час, или 200 километра в секунда.

Тези два обекта се движат два пъти по-бързо, със скорост от поне 1,2 милиона километра в час (540 километра в секунда).

„Смятаме, че това е т.нар. супернептунов свят, обикалящ около звезда с ниска маса на разстояние, което би се намирало между орбитите на Венера и Земята, ако се намираше в нашата Слънчева система. Ако това е така, това ще бъде първата планета, откривана някога в орбита около звезда с хиперскорост.“

казва астрономът Шон Тери от Университета на Мериленд и Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА

Първоначално двата обекта бяха открити през 2011 година, когато изследователите издирваха екзопланети в данните от проекта Microlensing Observations in Astrophysics (MOA), базиран в обсерваторията Mount John на Кентърбърийския университет в Нова Зеландия.

Гравитационното обективиране е явление, което възниква, когато масивен небесен обект се намира близо до линията на видимост, която минава между далечен наблюдател от едната страна и далечна звезда от другата. Тъй като масата изкривява пространство-времето, светлината на звездата се изкривява, докато преминава през изкривеното пространство-време на обекта по пътя си към наблюдателя. Ако и трите точки се подредят достатъчно близо, изкривеното пространство-време около средния обект действа като леща за наблюдателя, усилвайки светлината на звездата.

През 2011 година изследователите, проучващи данните от MOA определят относителната маса на обектите – единият е 2300 пъти по-масивен от другия, но действителната им маса остава неясна.

„Определянето на съотношението на масите е лесно. Много по-трудно е да се изчислят действителните им маси.“

казва астрономът Дейвид Бенет от Университета на Мериленд и НАСА Годард, който е работил по изследванията през 2011 и 2025 година

Изчисляването на действителната маса на обекта изисква да се знае разстоянието до него, подобно на това как приближаването и отдалечаването на лупа изкривява видимия размер на обектите, без да променя разликите между тях. През 2011 година Бенет и колегите му представят два сценария за двойката обекти: Или това са звезда и планета, като звездата е малко по-малка от нашето Слънце, а планетата е 29 пъти по-масивна от Земята, или това е по-малко отдалечен свръхюпитер, който тегли след себе си луна, по-малка от Земята.

За целите на новото изследване изследователите се опитали да разберат кои са тези две звезди и какво правят повече от десетилетие по-късно, използвайки данни от обсерваторията Кек в Хавай и спътника Gaia на Европейската космическа агенция.

Те се спрели на звездна система, намираща се на около 24 000 светлинни години от Земята, като най-вероятен кандидат. Тя се намира в ярката, гъсто населена централна издутина от звезди на Млечния път – галактическият център на нашето далечно крайградско кътче. Въз основа на разстоянието до сигнала от 2011 година екипът изчислил колко бързо се движи звездата и установи, че скоростта ѝ е повече от два пъти по-голяма от тази на нашето Слънце.

Това обаче отчита само двуизмерното й движение, наблюдавано от Земята. Възможно е тя да се движи и към или от нас, което е по-трудно да се открие от нашата гледна точка, но би означавало, че тя се движи още по-бързо. Това предполага, че тази звезда може да е достатъчно бърза, за да надмине скоростта на бягство на Млечния път, която се смята за около 550-600 километра в секунда.

Ако това е така, то тя се е насочила към междугалактическото пространство – макар и не за милиони години, тъй като Млечният път е огромен и тя все още се намира почти точно в средата му.

Въпреки че тази слънчева система отговаря на профила на обектите от 2011 година само времето ще покаже.

„За да сме сигурни, че новоидентифицираната звезда е част от системата, която е предизвикала сигнала от 2011 година, бихме искали да погледнем отново след още една година и да видим дали тя се движи в правилната посока.“

казва Бенет

,Ако звездата просто остане неподвижна, тогава ще знаем, че тя не допринася за системата, предизвикала сигнала. Изследването е публикувано в The Astronomical Journal.