Нов метод за лъчево задвижване ще открие пътя ни към Проксима Кентавър b

Проектът за достигане на екзопланетата Проксима Кентавър b става все по-реалистичен благодарение на най-новите технологии. Основният проблем обаче остава задвижващата система. Кристофър Лимбах, професор в Мичиганския университет получи безвъзмездна помощ от Института за напреднали концепции на НАСА (NIAC) за разработване на нов вид лъчево задвижване, което използва едновременно лъч от частици и лазер, за да преодолее технологичните ограничения.

Сегашните ракетни двигатели не могат да отведат ракета до Проксима Кентавър b, тъй като горивото им е твърде тежко и изгаря бързо, което не позволява да се достигнат необходимите скорости. Слънчевите платна, които използват налягането на слънчевата светлина за задвижване също са неефективни, тъй като силата на това налягане намалява значително с отдалечаването от Слънцето и платното губи способността си да ускорява ефективно.

Неконвенционалните решения като ядрени или йонни двигатели също не са подходящи, тъй като изискват транспортиране на гориво, което увеличава масата на космическия кораб и намалява скоростта му.

По-добра алтернатива е лъчевото задвижване. Принципът се състои в създаването на мощен лъч в пространството, който продължава да тласка космическия кораб по целия му път. Конвенционалните лъчеви задвижващи системи използват светли или частични лъчи, но и двата вида имат недостатъка на дифракцията. Лъчите се разсейват на големи разстояния, като губят своята мощност и точност.

Изследователите обаче са намерили начин да комбинират лъч от частици и лазер, за да елиминират на практика дифракцията и разсейването. Това ще позволи на лъчевата система да поддържа лъча фокусиран на желаното място, без да губи сила при отстраняване на устройството.

Въз основа на тази технология д-р Лимбах е разработил метода PROCSIMA, който използва съчетан комбиниран лъч от частици и лазер. Изчисленията показват, че такъв лъч може да работи ефективно до Проксима Кентавър b, като се отклонява само на 10 метра.

Д-р Лимбах и колегата му д-р Кен Хара, професор в Станфордския университет, изчисляват, че 5-грамова сонда като тази, разработвана от Breakthrough Initiatives може да бъде ускорена до 10 % от скоростта на светлината и да достигне Проксима Кентавър b за 43 години.

Алтернативно, по-голяма сонда с маса от около 1 килограм би могла да достигне системата за около 57 години, което би позволило по-интересен и универсален полезен товар.

Някои елементи, като например източниците на частици от студен атом и подобрената функционалност на системата за лъчи все още трябва да бъдат финализирани. Въпреки, че проектът не е получил по-нататъшно финансиране от NIAC, лабораторията на д-р Лимбах в Мичиганския университет продължава да работи по подобни идеи. Разработката продължава и изглежда, че лъчевото задвижване ще бъде ключът към достигането на други звездни системи.