Нови анализи на проби от астероида Бенну: открити са органични вещества и следи от вода на 4 млрд. години

Най-четени

Емил Василев
Емил Василев
Емил Василев редовно превежда сложни научни теми на достъпен език — от въпроси като „Какво е имало преди Големия взрив?" до практическото приложение на биотехнологиите в лечението на болести. Тази комбинация от технологична и научна журналистика го прави един от най-разностранните автори в екипа на Kaldata.

Астероидът Бенну, от който мисията OSIRIS-REx на НАСА достави проби на Земята през 2023 година се оказа истинска „капсула на времето“ с материали, събрани от различни краища на Слънчевата система и дори от междузвездното пространство. В продължение на милиарди години съставът му се е променял под въздействието на водата и суровите условия в космоса и сега учените имат възможност да разгледат всичко това в детайли.

Новите изследвания, публикувани в списанията Nature Astronomy и Nature Geoscience се основават на анализи на частици от Бенну. В тях участват десетки специалисти от цял свят под координацията на Лабораторията за лунни и планетарни изследвания към Университета в Аризона. Учените са установили, че Бенну се е образувал от отломките на голям „родителски“ астероид, появил се преди повече от 4 милиарда години и разцепил се след сблъсък в астероидния пояс между Марс и Юпитер. В състава му са включени частици, образувани както в близост до Слънцето, така и в покрайнините на Слънчевата система, а също и най-старият прах от звезди, загинали много преди появата на нашата планетна система.

Особено ценно беше откриването на органични съединения и необичайни изотопи, които според изследователите биха могли да са възникнали в междузвездната среда.

За идентифицирането им е използван високопрецизния инструмент NanoSIMS, който позволява да се разгледа изотопният състав на материята на нанометрово ниво. Както отбелязва професор Джесика Барнс, такива данни е невъзможно да се получат при наблюдения от Земята, а само с помощта на мисии за доставяне на проби.

Учените откриха също така, че минералите на родителския астероид са били подложени на продължителни хидротермални процеси. Ледът, натрупан във вътрешността му с течение на времето се е разтопил, а водата е взаимодействала със скалата при сравнително ниска температура – около 25 градуса по Целзий. В резултат на това са се образували много минерали, които са се разтворили и отново са кристализирали, а до 80% от тях все още запазват следи от тази древна вода.

Не по-малко интересни са и следите от космическото „изветряне“ върху повърхността на частиците Бенну: микроскопични кратери и капки разтопена скала, оставени от микрометеорити и слънчевия вятър. Този процес протича много по-бързо, отколкото се смяташе досега, което превръща астероида в ценен пример за това как космосът променя небесните тела без атмосфера.

Изследователите казват, че мисии като OSIRIS-REx са особено важни: метеоритите, които падат на Земята, често се разпадат в атмосферата или се променят още след падането си на повърхността. Директните проби от космоса ни позволяват да реконструираме историята на Слънчевата система много по-точно и ни дават възможност да се докоснем до материя, която е съществувала преди да се роди.

АбонаментВсичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.

С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!

Нови ревюта

Подобни новини