Открит е мистериозен източник на радиосигнали от област на Вселената, в която няма нищо

Най-новият радиотелескоп ASKAP в Австралия, който се изгражда поетапно е открил странен източник на радиосигнали, за който все още няма обяснение. Радиоимпулсът идва до Земята на интервали от 6,5 часа. Това е толкова дълъг период, че не може да бъде обяснен със съвременната теория за такива периодични източници като пулсари, магнетари или бели джуджета.

Източникът J1839-0756 на ASKAP се намира в посока, в която няма видими или регистрирани преди това астрономически обекти. Например, той може да е бяло джудже – ядрото на мъртва и охлаждаща се звезда. С известна разтегливост това би могло да обясни толкова дълъг интервал между радиоимпулсите, но досега не е намерена връзка с такива обекти.

Неутронните звезди, които се свързват с периодични радиосигнали се въртят много бързо – няколко пъти в секунда. Според теорията те спират да излъчват радиосигнали, когато скоростта на въртенето им се забави до около един оборот в минута. Самите радиоимпулси възникват поради отклонението на оста на магнитните полюси, от които идва сигналът, спрямо оста на въртене на неутронната звезда. Следователно магнитният полюс прави оборот и през определен интервал от време „свети“ към Земята. Ако магнитният полюс никога не е насочен към нашата планета, не можем да открием такъв източник.

Ако изключим пулсарите от списъка на заподозрените, друг кандидат може да са магнетарите. Проблемът е, че те също не могат да се въртят твърде бавно. Освен това трябва да са изпълнени определени условия, за да излъчват радиосигнал. Астрономите са открили един магнетар, който излъчва сигнал на всеки 6,67 часа, но това са импулси в рентгеновия диапазон. От него не са регистрирани радиосигнали.

И накрая, предполагаемият източник на бавния радиосигнал може да е бяло джудже. Тези обекти обикновено се въртят много по-бавно от неутронните звезди и по принцип при наличие на силни магнитни полета могат да излъчват в радиодиапазона. Дори и тук обаче трябва да има подходящи условия, например да става въпрос за двойна система.

Откритият радиоизточник има още една рядка характеристика. Магнитният му полюс е ориентиран почти точно към Земята. Това означава, че радиотелескопите регистрират два импулса – по един от всеки от полюсите му. Първият сигнал е последван след около 3,2 часа от малко по-слаб втори сигнал. Само около 3 процента от всички радиоизточници са били засечени в тази ориентация.

Учените определено са щастливци, че са открили ASKAP J1839-0756. Той може да бъде изучаван буквално от всички страни, а неясният му статут само подхранва интереса. Намирането на ключ към това явление със сигурност ще разшири разбирането ни за Вселената.