Открит е най-големият протопланетарен диск в историята на наблюденията – той е 10 пъти по-голям от Слънчевата система

Учени доказаха съществуването на най-големия протопланетарен диск в историята на наблюденията. Според най-консервативните оценки системата ще позволи образуването на планети до газови гиганти на разстояние 300 пъти по-голямо от разстоянието от Слънцето до Юпитер.

Строго погледнато, обектът IRAS 23077 + 6707 (IRAS 23077) е открит преди около 40 години от инфрачервената обсерватория IRAS. През 2016 гodina обектът е наблюдаван по-подробно от телескопа Pan-STARRS Survey Telescope. Картината не се е променила в продължение на десетилетие, което би могло да се очаква от струпвания на газ и прах около свръхнови или по време на други динамични явления във Вселената, което кара учените да го погледнат отново и както се оказва, има основателна причина за това.

Свързвайки се с наблюдението на IRAS 23077+6707 от масива на радиотелескопите SMA в Хавай, учените видяха, че този обект притежава всички характеристики, присъщи на протопланетния диск. Но какъв диск!

Газ, прах, отломки и струпвания на материя, разтегнати на гигантско разстояние от родителската звезда. Разстоянието от нея до ръба на протопланетния диск IRAS 23077+6707, фиксирано от инструментите е 300 пъти по-голямо от разстоянието от Слънцето до Юпитер.

„Данните от SMA ни дават неопровержими доказателства, че това е диск и в комбинация с оценката на разстоянието до системата показват, че той обикаля около звезда, която вероятно е два до четири пъти по-масивна от нашето Слънце. От данните на SMA можем също така да претеглим праха и газа в него, като според нас има достатъчно материал за образуването на много гигантски планети и то на разстояния, надвишаващи 300 пъти разстоянието между Слънцето и Юпитер!“

споделят откритието учените

Заради изображението си в данните от радиотелескопа обектът IRAS 23077+6707 е наречен „Чивито Дракула“, съчетавайки националните акценти на учените: единият от Уругвай (чивито – хамбургер), а другият – от Румъния. Обектът не е удобен за наблюдение в оптичния и инфрачервения диапазон – протопланетният диск е обърнат към нас под ъгъл, но в радиодиапазона е достатъчно видим, за да се различи структурата му и молекулярните подписи на присъстващите в него вещества.

Изучаването на такива обекти ще ни позволи да разберем по-добре условията и процесите на формиране на звездни системи. Тъй като обектът IRAS 23077+6707 е сравнително близо до нас – на разстояние около 1000 светлинни години, той може да предостави много улики в тази област на изследване.