Планета, по-черна и от въглен

Всяка планета си има отличителна черта, която я прави загадъчна и привлича интереса на изследователите. През 2006 г. е открита планета, за която се смята, че е по-тъмна и от въглен. Тази планета е известна с имената TrES-2b и Kepler-1b.

Тя орбитира около звездата GSC 03549-02811 (известна като ТrES-2, ТrES-2a и Кepler-1), която е подобна на Слънцето. Планетата TrES-2b отразява под 1% от светлината, идваща от звездата, което я прави най-тъмната екзопланета, открита до момента.

TrES-2b се намира в съзвездието Дракон на разстояние 750 светлинни години от Земята. С оглед на масата и радиуса на планетата, се допуска, че тя е газов гигант, подобно на Юпитер. За разлика от великана в Слънчевата система обаче, TrES-2b се намира много близо до звездата си, което го поставя в групата на горещите Юпитери. Заради тази близост до звездата ѝ, температурата на планетата достига до изгарящите 980 °C.

Планетата е открита на 21 август 2006 г. от мисията TrES (Trans-Atlantic Exoplanet Survey), която използва телескопите в обсерваториите Лоуел, Паломар и Тейде с цел откриване на екзопланети. От името на мисията произлиза наименуванието на планетата TrES-2b. Впоследствие откритието е потвърдено и от обсерваторията W. M. Keck на Хаваите.

През август 2008 г. са публикувани по-детайлни резултати от изследването на планетата. Както при повечето горещи Юпитери, се оказва, че TrES-2b e приливно заключена към звездата си, тоест едната ѝ страна винаги „гледа“ към звездата. Става ясно, че орбитата на планетата е с лек наклон спрямо екватора на звездата. Освен това се изяснява, че въртенето на планетата е проградно, тоест в посока, еднаква с посоката на въртене на звездата.

Най-тъмната планета

Първите значими резултати са получени от наблюдения с телескопа Kepler през 2011 г. Те показват невероятно слабите отражателни способности на планетата или т. нар албедо. Първоначално се смята, че разликата в светлината, отразена от планетата през деня и през нощта, се различава само с 2,5%. Последващи детайни измервания доказват, че всъщност тя е много по-малка – моделът, приет за най-точен, я определя на едва 0,04%. Това означава, че тя отразява по-малко светлина и от най-тъмната акрилна боя и дори от въглен.

Въпреки слабите отражателни способности, планетата все пак излъчва много бледо червеникаво сияние, подобно на тлееща жарава, което придава още по-зловещ вид на планетата. То е породено от изгарящите температури вследствие на близостта на планетата до звездата ѝ. Разстоянието между тях е едва 5 милиона километра, като за съпоставка, това между Земята и Слънцето, е 150 милиона километра.

Все още не е съвсем ясно защо планетата е толкова тъмна.

Според някои изследователи, причината се крие в липсата на отразяващи облаци, подобни на тези, които превръщат Юпитер в толкова ярък обект. Според тях е трудно да се задържат облаци при такава близост със звездата и толкова високи температури.

Друго възможно обяснение е наличието на химични елементи в атмосферата, които абсорбират радиацията от звездата. Примери за такива елементи са изпареният натриев, калиев и титаниев оксид. Наличието на такива елементи обаче не е достатъчно обяснение за тъмните краски на планетата. Това води учените към извода, че във вътрешността на планетата най-вероятно протичат процеси и реакции, които все още не са познати на човечеството.

Въпреки, че TrES-2b по настоящем е най-тъмната известна екзопланета, най-вероятно още много такива светове около други звезди чакат да бъдат открити. Подобни открития ни показват, че Слънчевата система може би не е представител на типичната подредба на планети, както се смяташе доскоро. Галактиката кипи от светове с разнородна подредба на планетите, които си струва да бъдат изследвани.