Потвърдиха съществуването на втора планета в най-близката ни звездна система

Астрономи от обсерваторията „Макдоналд“ в Остин, щата Тексас, потвърждават съществуването на втора планета около Proxima Centauri – една от трите звезди в тройната звездна система Alpha Centauri – най-близко разположената звездна система до Слънцето. Откритието е оповестено на 2 юни 2020 г., като новооткритата планета получава името Proxima Centauri c.

Досега се смяташе, че около нашия звезден съсед Proxima Centauri съществува само една планета – скалистата планета Proxima Centauri b, която е открита през 2013 г. и потвърдена през 2016 г.

Съществуването на планетата Proxima Centauri c за пръв път е предположено по-рано през годината от изследователски екип, начело с Марио Дамасо от Италианския национален институт по астрофизика (INAF). Данните обаче не са убедителни за потвърждение на съществуването ѝ.

Въпреки, че звездната система Alpha Centauri e най-близката такава до нашата Слънчева система – само на 4,244 светлинни години, откриването на планети в нея е трудно. Повечето екзопланети са открити с помощта на пасажния метод, който се основава на привиден спад в светимостта на звездата при преминаване на планета пред нея. За тази цел наблюдаваната звездна система трябва да е разположена по определен начин спрямо Земята. Планетите около Proxima Centauri обаче нямат подходящо разположение, така че планетите да преминават между звездата и Земята.

Метод на радиалните скорости

Поради това изследователите използват друг метод за засичане на планети в тази звездна система – метода на радиалните скорости. Той се основава на факта, че във всяка звездна система планетата и звездата обикалят около общ център на масите, тоест звездата не е съвсем стационарна, а има леки движения. Чрез метода на радиалните скорости се изследват именно тези движения и така се определя съществуването на планета около дадена звезда.

Откритието на втората планета Proxima Centauri c e направено от астронома Фриц Бенедикт и екипа му, и е публикувано в Research Notes през април тази година. Той прави това с помощта на предходни изследвания на звездата с телескопа Hubble, датиращи още от 90-те години на XX в. Телескопът притежава инструменти, наречени Fine Guidance Sensors (Сензори за фино насочване) с помощта на които се правят много точни измервания на позициите на небесните обекти.

Съществуват данни от Hubble за съществуване на Proxima Centauri c още от 90-те години на XX в. 

Когато той и екипът му разглеждат тези стари данни от Hubble, те установяват, че в орбита около звездата съществува планета с орбитален период 1907 дни. Съществуването ѝ е пропуснато в миналото, защото през 90-те години изследователите се фокусират върху откриване на планети с орбитален период под 1000 дни.

Бенедикт комбинира тези данни от Hubble, метода на радиалните скорости и изображения от оптичната система SPHERE на телескопа VLT (Very Large Telescope) в Чили, за да опредени по-точно масата на Proxima Centauri c. Така той установява, че масата на новооткритата планета е около седем пъти по-голяма от тази на Земята.

Втората планета около Proxima Centauri (proxima – най-близка; Centauri – в съзвездието Кентавър) е много по-голяма от Земята и обикаля около звездата си за цели 1907 земни дни. Разстоянието, на което е разположена орбитата ѝ спрямо звездата, е 1,5 пъти по-голямо от това между Земята и Слънцето. Proxima Centauri обаче е звезда от тип червено джудже, тоест е много по-хладна от Слънцето, което означава, че температурите на новооткритата планета са много по-ниски от тези на Земята.

Седем пъти по-масивна от Земята

По-рано през годината чрез анализ на данните от SPHERE изследователи предлагат възможността за съществуването на голяма планета около Proxima Centauri. Те обаче показват, че тази планета би трябвало да е много по-ярка от очакваното. Ако яркостта ѝ е породена само от отразената светлина от звездата, изводът следвало да бъде, че планетата е 5 пъти по-масивна от Юпитер. Впоследствие става ясно, че масата на планетата не е чак толкова внушителна, а яркостта ѝ се дължи на облаци от прах или на огромна система от пръстени около нея.

Планетата е достатъчно голяма, че да може да бъде заснета от бъдещи космически телескопи, като например космическия телескоп James Webb, планиран за изстрелване на 30 март 2021 г. За разлика от нея, при Proxima Centauri b положението не е такова – тя е много по-малка и по-близо разположена до звездата ѝ.

Що се отнася до възможността за живот, най-вероятно Proxima Centauri c е прекалено студена, за поддържане на живота такъв, какъвто го познаваме. Proxima Centauri b е по-добър кандидат за потенциално обитаема планета, тъй като тя е малко по-голяма от Земята и обикаля в обитаемата зона на звездата си, тоест е възможно да има течна вода на повърхността ѝ.