Сблъсък с обект с размерите на Аризона може да е образувал половината от „сърцето“ на Плутон

Когато NASA публикува изображения на Плутон, направени от космическия кораб New Horizons през 2015 г., мнозина бяха пленени от сърцевидната форма на повърхността на планетата джудже, наречена Tombaugh Regio. Вече мистерията за това как се е появило това „сърце“, което е почти 1600 километра в дължина, може да бъде разгадана. Скорошно проучване, публикувано в Nature Astronomy, разкри как западната половина на сърцето, известна като Sputnik Planitia, е резултат от масивен удар. Въз основа на симулации екипът предполага, че планетарно тяло с размери приблизително равни на тези на щата Аризона се е сблъскало с Плутон, създавайки зона с форма на сълза.

„Формирането на Sputnik Planitia предоставя поглед към най-ранните периоди от историята на Плутон“, каза в прессъобщение съавторът на изследването Адийн Дентън, планетарен изследовател от Университета на Аризона. „Като разширихме нашия анализ, за да включим по-необичайни сценарии за формиране, ние научихме някои напълно нови възможности за еволюцията на Плутон, които биха могли да се прилагат и за други обекти от пояса на Кайпер.“

Оснвен това екипът откри, че в крайна сметка под ледената повърхност на Плутон може да не се крие дълбок океан. Учените предоставиха алтернативно обяснение за това защо сърцевидната характеристика се намира близо до екватора на малкия свят, вместо да се е преместила към полюса, както би се очаквало.

Sputnik Planitia се състои от ледникови равнини от азотен лед. Този регион е по-нисък от останалата част на планетата джудже с 4 километра.

Екипът използва компютърни симулации, за да направи модел на удара върху Плутон. Те потвърдиха, че вместо челен сблъсък, ударът е бил под кос ъгъл, за да създаде формата, която виждаме днес. И вместо да потънат във вътрешността на Плутон, както може да се очаква, останките са се разпръснали по повърхността. „Ядрото на Плутон е толкова студено, че скалите са останали прекалено твърди и не са се стопили въпреки топлината, която ударът е произвел. Благодарение на ъгъла на удар и ниската му скорост, ядрото на ударилия се обект не е потънало в ядрото на Плутон, а е останало непокътнато върху повърхността му“, каза Хари Балантайн, астрофизик от университета в Берн и водещ автор на изследването.

Освен това симулациите предполагат, че Плутон може да няма предполагаемия огромен океан под повърхността си. Предполага се, че този океан отчасти обяснява защо Tombaugh Regio е близо до екватора, а не до полюса, както би се очаквало след време. Това е така, защото сърцевидният регион, трябва да се е преместил към полюса на тялото. Океан точно под повърхността обаче ще го задържи близо до екватора.

Вместо това екипът установи, че голяма част от масата на ударилия се обект е потънала в ядрото на Плутон, давайки на зоната достатъчно маса, за да остане неподвижна, без да има нужда от подземен океан или поне от значителен такъв. „Тази нова теория за произхода на сърцевидната характеристика на Плутон може да доведе до по-добро разбиране на произхода на планетата джудже“, каза Дентън.