BepiColombo е съвместна мисия на Европейските космически агенции (ESA) и Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA). На 19 юни 2023 г. в 20:34 часа (GMT+2) сондата завърши успешно третата от шестте си близки срещи с Меркурий, като прелетя на едва 236 километра от повърхността на планетата.
BepiColombo се състои от два спътника, изстреляни заедно: Mercury Planetary Orbiter (MPO) и Mercury Magnetospheric Orbiter (MMO). С тяхна помощ мисията ще извърши цялостно изследване на Меркурий, включително характеризиране на неговото магнитно поле, вътрешна и повърхностна структура.
Сондата е изстреляна с ракета Ariane 5 на 20 октомври 2018 г. и се очаква да влезе в орбитата на Меркурий на 5 декември 2025 г. след прелитане край Земята, две прелитания край Венера и шест прелитания край Меркурий. Основната цел на това прелитане e да се използва гравитацията на планетата, за да се забави космическият кораб. Когато BepiColombo се приближава до Меркурий, той изпитва гравитационното влияние на планетата, което ще доведе до намаляване на скоростта и промяна в посоката му.
3.5 километра в секунда
Франк Будник, експерт по динамиката на полетите в ESA, обяснява, че по време на прелитането скоростта на космическия кораб спрямо Меркурий е 3.5 километра в секунда – малко над половината от скоростта му по време на предишните прелитания. Прелитането допълнително намалява величината на скоростта на космическия кораб в сравнение със Слънцето с 0,8 километра в секунда и променя траекторията му с 2,6 градуса. Преди Меркурий в крайна сметка да улови BepiColombo в гравитационната си примка, са планирани още три прелитания. Те ще се случат през септември 2024 г., декември 2024 г. и януари 2025 г.
По пътя към Меркурий, инструментите на BepiColombo предоставят на изследователите уникална възможност за измерване на кипящата среда около планетата. Освен това космическият кораб носи три камери за наблюдение с ниска разделителна способност, които ще заснемат черно-бели изображения на до голяма степен неизследвания скалист свят.
Констатациите от предишните две прелитания вече са дали интересни научни резултати, включително измервания на южната магнитосфера на Меркурий и състава на заредените частици в този регион. Йоханес Бенкхоф, изследовател по проекта BepiColombo в ESA, подчертва значението на събирането на данни по време на прелитанията, за да се гарантира правилната функционалност на инструментите и да се сравнят данните с тези, събрани от космическия кораб MESSENGER на NASA между 2011 г. и 2015 г.
Актуална информация за местоположението на BepiColombo можете да намерите тук.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
