Сондата „Juno“ на НАСА разкри в невероятни детайли ледената повърхност на луната на Юпитер – Европа

Учени публикуваха нови снимки на ледената луна на Юпитер „Европа“, чиято повърхност сондата „Juno“ на НАСА засне по време на близко прелитане през септември 2022 година.

Снимките се превърнаха в рядка възможност за по-добро изучаване на релефа и геологията на спътника, на който може да има глобален океан с течна вода, теоретично подходящ за възникване на биологичен живот.

Новите данни ще насочат бъдещите мисии за изучаване на характеристиките на „Европа“ и търсене на признаци на живот на нея. По-късно тази година към системата на Юпитер ще стартира мисията Europa Clipper (с инструкции към извънземните да търсят живот на Земята). Също така в системата на Юпитер лети изстреляната преди година европейска сонда JUICE, която също ще помогне за нови снимки на „Juno“. Интересно е, че те всъщност са направени от спомагателното оборудване на сондата, а не от основните инструменти.

Освен това учените успяха да настроят камерата за звездна ориентация (SRU) на сондата, за да направят снимки на повърхността на „Европа“ в условия на слаба светлина. Това им позволи да получат първите снимки на нощната страна на Европа, която е осветена само от светлината на Слънцето, отразена от облаците на Юпитер. Това също бяха изображения с много интересни детайли.

За най-забележителен и обещаващ обект за изследване на повърхността на Европа се смята зоната „Duckbill“ – зона със страни 37 × 67 километра.

Ако се съди по обърнатите краища на тази зона, тя е сравнително младо геоложко образувание на повърхността. Релефът на „Европа „като цяло е невпечатляващ, а гънките ѝ бързо изчезват. Смята се, че те са се появили, когато ледената покривка се е носела през Световния океан. В леда се появили пукнатини, през които пръски от подледниковия океан се издигат на височина до 200 километра в пространството. Водните изхвърляния образували стени на кратери и други неравности, но и те се изгладили сравнително бързо. Детайлните снимки на повърхността ще покажат на учените къде е по-добре да търсят следи от емисии и да извършват химически анализи.

Засега обаче доказателствата за наличието на водни гейзери на „Европа“ са неубедителни. Там не са наблюдавани такива ярки емисии, както например на друг спътник на Юпитер – Енцелад. В същото време на Енцелад и Европа има сходни по структура и характеристики релефни гънки, а това е подсказка за специалистите къде да търсят най-интересното.