Сондата Juno се доближи до най-вулканично активното тяло в Слънчевата система

Сондата Juno на НАСА наскоро направи рекордно близко приближаване до Йо – спътник на Юпитер и най-вулканично активното небесно тяло в Слънчевата система. Сондата прелетя на разстояние само 1500 километра от спътника, или 10 пъти по-близо от преди. По време на сближаването, Juno направи много снимки с трите си бордови камери и показа света на Йо така, както не сме го виждали досега.

За разлика от другите луни на Юпитер, Йо е скалист и сух свят. Другите спътници на газовия гигант са покрити с ледени покривки и изглежда крият под себе си пластове вода. На Йо няма нищо такова, с изключение на стотици активни вулкани. Близостта му до Юпитер предизвиква гравитационни смущения в кората на Йо и я нагрява. Астрономите и планетолозите се интересуват от изучаването на този уникален извънземен свят поради комбинация от редки фактори.

Снимките, получени по време на прелитането на Йо на 30 декември бяха публикувани от НАСА миналия уикенд. Те са едни от най-ясните изгледи на този „адски“ свят днес. Новите данни ще помогнат на учените, занимаващи се с Йо да определят колко често изригват тези вулкани и как тази активност е свързана с магнитосферата на Юпитер.

Досега Juno наблюдаваше Йо предимно отдалеч, тъй като космическият апарат е направил 56 прелитания над Юпитер, изучавайки газовия гигант много по-подробно от всякога. Откакто пристигна в системата на газовия гигант през юли 2016 година, Juno се приближи до Йо на разстояние няколко хиляди километра (при последното си прелитане беше на 11 000 километра). Още едно близко преминаване на сондата до Йо ще направи на 3 февруари, което ще позволи на учените да сравнят промените на повърхността на луната за кратък период от време.

Работейки в системата на Юпитер, сондата е изложена на силната радиация на планетата. Това нямаше как да не се отрази на работата на оборудването и бордовите камери. Напоследък започна да се проявява кумулативният ефект от това вредно влияние. Динамичният обхват на чувствителността на камерите намаля и се появиха повече смущения. Инженерите се опитват да отстранят проблемите, но всичко си има граници.

Без да чакаме окончателното износване на оборудването, сондата ще бъде унищожена чрез падане на Юпитер през септември 2025 г. Падането на „Джуно“ върху един от спътниците на Юпитер никой няма да посмее. Потенциално върху сондата може да има микробен живот от Земята. Би било неразумно да заразим с него чужд свят, въпреки че вероятността за това е близка до нулата. Планираше се сондата да бъде унищожена още през 2018 г., но тя се оказа твърде оцеляла и, както виждаме, все още носи на учените много нова информация.