Телескопите на НАСА започнаха годината с изучаване на едновременните експлозии на две свръхнови недалеч от нас

Астрономите започнаха новата 2024 гoдина с изучаване на останките от експлозиите на поне две свръхнови, намиращи се в относителна близост до нас. За да проучат всички нюанси на процеса, те комбинираха данни от четири телескопа в рентгеновия, инфрачервения и видимия диапазон в едно изображение (по-долу). В допълнение към научната си стойност комбинираното изображение е естетически издържано и няма да остави безразличен нито един ценител на красотата на Вселената.

Изображението улавя остатъците от експлозиите на поне две свръхнови, избухнали преди около 5000 години. Изследваната област от пространството се намира „само“ на 16 хиляди светлинни години от нас в „Големия Магеланов облак“ – малка галактика-спътник на Млечния път. Изследваният обект – останките от свръхнова „30 Дорадус Б“ е част от мъглявината Тарантула в съзвездието Златна рибка. Чрез създаването на комбинирано изображение от няколко телескопа беше възможно да се докаже, че остатъците от „30 Дорадус Б“ не биха могли да се образуват в наблюдавания вид само от експлозията на една свръхнова.

Възможността за една или дори няколко предишни експлозии се посочва от данните от рентгеновия телескоп „Чандра“. Те са подчертани в лилаво на изображението. Разпространената надалеч тънка обвивка (нейните следи) е твърде голяма, ако става дума за единична експлозия преди 5000 години. Моделирането показва, че тя е била предшествана от друга експлозия малко по-рано, а не може да се изключи и друга активност в наблюдавания регион.

В изображението са включени също оптични данни от 4-метровия телескоп „Виктор Бланко“ в Чили (оранжево и синьо), инфрачервени данни от космическия телескоп „Спицър“ (червено) и оптични данни от космическия телескоп „Хъбъл“, които са добавени в черно и бяло, за да се пресъздаде ясно изображение.

Комбинираното изображение позволява да се уловят всички нюанси и последици от експлозиите на двете свръхнови – от разширяващата се обвивка до емисиите на пулсарите, останали след експлозиите на масивните звезди. Струите и активните пулсарни емисии допълнително раздуват междузвездния газ, създавайки мъглявина и добавяйки нюанси към снимката, които могат да се използват за реконструиране на историята на експлодиращите звезди.