Телескопът „Хъбъл“ може да се разбие на Земята по-рано от очакваното – възможни са смъртни случаи

За НАСА се превърна в проблем фактът, че космическият телескоп „Хъбъл” преживя програмата „Space Shuttle”. Това не е било очаквано през 1990 година, когато телескопът е изстрелян в околоземна орбита. Факт е, че „Хъбъл“ е проектиран без да се вземе предвид неконтролируемото деорбитиране и повторно навлизане в атмосферата, а разрушаването му в атмосферата би довело до разпръскване на много отломки на голяма площ, което би могло да доведе дори до човешки жертви.

В продължение на много години, до постепенното прекратяване на програмата „Space Shuttle”, телескопът се поддържаше от екипажите на совалките. Той беше ремонтиран и също така няколко пъти повишаваше орбитата си. Телескопът се свързваше със совалката или биваше повдиган от манипулатора ѝ, след което се освобождаваше на по-висока орбита. Съществуваше и възможност за връщане на „Хъбъл” на Земята в купето на някоя от совалките. На теория „Хъбъл” не трябваше да пада, но без помощта на совалките това рано или късно щеше да се случи.

Атмосферата на Земята забавя телескопа, чиято орбита сега няма какво да подсили. Повишената активност на Слънцето раздува атмосферата и ускорява в момента, в който телескопът навлиза в плътните ѝ слоеве. По едно време компанията SpaceX заедно с НАСА обмисляше варианта за увеличаване на орбитата на „Хъбъл“ с помощта на капсулата Dragon, но на проекта не бе даден ход. Напълно възможно е това вече да не помогне на 36-годишния телескоп в работата му, защото без ремонт научното и контролното му оборудване окончателно отказва.

Последните модели на специалисти от НАСА сочат, че „Хъбъл“ ще приключи съществуването си между 2029 и 2040 година, като 2033 година се смята за най-вероятната година на това събитие.

За първи път долната граница на този диапазон пада толкова ниско, за което е виновна активността на Слънцето. Невъзможността да се предвиди с точност датата на деорбитацията прави нереалистично да се прогнозира къде ще падне телескопът. Отломките му могат да се разпръснат на Земята по траекторията на движение на разстояние от 350 до 800 километра. Част от отломките ще достигнат повърхността на планетата, което може да причини материални и човешки щети.

Изчисленията показват, че ако телескопът падне над гъсто населен район в Тихоокеанския регион, вероятността за инцидент е от 1:330 до 1:31 000 – в най-отдалечените райони на южната част на Тихия океан. За НАСА праговата граница е определена на 1:10 000 вероятност за инцидент, което означава, че падането на „Хъбъл“ носи заплаха. По тази причина телескопът може да бъде изведен от орбита със същата капсула Dragon, като се насочи към ненаселената и неводна част на океана. Въпреки това съдбата на Хъбъл все още не е решена. Този инструмент продължава да дава ценен принос към науката и може би ще служи още доста време.