Учени наблюдават най-близката свръхнова от 2014 г.

Професор по астрономия в Калифорнийския университет в Бъркли и колегите му са наблюдавали най-близката супернова от 2014 г. насам: експлодираща звезда в галактиката Pinwheel. И я снимаха!

Това се казва в прессъобщение на институцията, публикувано във вторник.

Най-ранните измервания на поляризация

Изображенията показват най-ранните измервания на поляризирана светлина от свръхнова и могат да помогнат да се обясни как се развиват небесните обекти. Свръхновата е наречена SN 2023ixf.

„Някои звезди преди да избухнат преминават през вълнообразни вълни – нестабилно поведение, което леко изхвърля част от материала – така че когато свръхновата избухне, или ударната вълна, или ултравиолетовите лъчи карат всичко да свети“, каза Алекс Филипенко, професор.

„Хубавото на спектрополяриметрията е, че получаваме известна индикация за формата и степента на околозвездния материал“.

Данните, получени от изследователите, показват, че голямата звезда е била около 10 до 20 пъти по-голяма от нашето Слънце и че нейната експлозия е оставила след себе си плътна неутронна звезда или черна дупка.

Находката беше подкрепена от друга група астрономи, водена от Райън Чорнок, доцент по астрономия в UC Berkeley. Те са използвали същия телескоп в обсерваторията Лик, за да докладват, че свръхновата е отделяла газ през предходните три до шест години преди смъртта си.

Перфектната лаборатория

„Мисля, че тази свръхнова ще накара много от нас да се замислят много по-подробно за тънкостите на цялата популация от червени свръхгиганти, които губят много материал преди експлозия и ще постави под съмнение нашите предположения за загуба на маса“, каза студентът Уин Джейкъбсън -Галан, който беше част от екипа на Чорнок.

„Това беше перфектна лаборатория, за да разберем по-подробно геометрията на тези експлозии и геометрията на загубата на маса, нещо, за което се чувствахме невежи“.

Сега и двата екипа от изследователи са изпратили документи до The Astrophysical Journal Letters, в които описват своите редки и невероятни наблюдения.

„В света на свръхнови от тип II е много рядко да се открие почти всяка дължина на вълната – от твърди рентгенови лъчи до меки рентгенови лъчи, ултравиолетови до оптични близки инфрачервени лъчи. Така че това наистина е рядка и уникална възможност“, каза Рафаела Маргути, професор по физика и астрономия в Бъркли, част от екипа на Чорнок.

„Тези документи са началото на една история, първата глава. Сега пишем другите глави от историята на тази звезда“.

Проучванията ще допринесат за по-широка картина и разбиране на това как точно се развива и функционира нашата Вселена. Те също могат да разкрият някои от тайните, които носят свръхновите.