Учените откриха „най-силното досега доказателство“ за живот на далечна планета, но има нюанси

Сензационната новина за получаването на най-убедителното доказателство за откриването на биологичен живот на екзопланетата K2-18b се превърна в една от най-обсъжданите в пресата. Телескопът „Джеймс Уеб“ на НАСА е открил две молекули в спектъра на K2-18b, които на Земята се произвеждат изключително от живи организми – планктон и някои бактерии.

Това е най-добрият биомаркер, който е известен за извънземения живот, но както винаги, нещата не са толкова еднозначни.

Екип от учени от Катедрата по астрономия на Университета в Кеймбридж съобщи за откриването на молекули диметилсулфид (DMS) и диметилдисулфид (DMDS) в атмосферата на екзопланетата K2-18b, намираща се на 124 светлинни години от Земята. Преди една година „Джеймс Уеб“ вече събра данни за тези вещества в атмосферата на K2-18b, но тогава те бяха крайно неубедителни.

Новите наблюдения на планетата позволиха да се събере много повече информация, благодарение на което достоверността на откритието се доближи до 3 сигма. Това не е достатъчно, за да се потвърди безусловно резултатът (изисква се ниво на статистическа значимост от 5 сигма), но е достатъчно, за да се разгледа сериозно откритието.

Планетата K2-18b е свръхземя или поднептун. Тя е около 2,5 пъти по-голяма от Земята. Освен това има вероятност тя да е газов гигант като нашия Юпитер. Планетата обикаля около звезда червено джудже в обитаемата зона или близо до нея, което позволява наличието на течна вода.

Засега всичко съвпада с откритията на британските учени. Атмосферата на планетата се състои основно от водород и не съдържа признаци на амонячен газ. Това е напълно възможно, ако на планетата има глобален океан, който абсорбира амоняка. Освен това изобилието от вода е благоприятна среда за появата на биологичен живот.

Проблемът е, че амонякът от атмосферата би могъл да се абсорбира и от океан от течна магма. В този случай за живот на повърхността на планетата не си струва дори да се мечтае. Учените не разполагат с данни за температурата на повърхността на K2-18b. Трябва да се вземе предвид и близостта на екзопланетата до нейната звезда (а как иначе би била открита от телескопа „Кеплер“ на базата на транзитната фотометрия?) Дори воден океан би могъл да се изпари от повърхността на K2-18b, ако значителна част от енергията на звездата достигне до нейната повърхност.

Други неотдавнашни изследвания сочат, че отражателната способност на атмосферата на K2-18b е много ниска, и че облачният слой на тази екзопланета не е в състояние да отрази голяма част от падащата върху нея енергия. Моделирането показва, че океанът на K2-18b не би могъл да се запази и отдавна е изпарен от звездата. Така че новината, че екзопланетата K2-18b е обитаема вероятно е силно преувеличена.

Въпреки това теоретично в горните слоеве на атмосферата би могъл да съществува живот. Такива сценарии понякога се обсъждат във връзка с Венера, на чиято повърхност се топи олово, но високо горе може да има микроорганизми. По същия начин биологичен живот на K2-18b би могъл да съществува високо над повърхността му. Срещата с наши събратя по интелигентност е примамлива, но изглежда, че случаят с K2-18b не е такъв.