Чуйте слънчевия вятър

Слънчевият вятър е поток от заредени частици, освободен от горната атмосфера на Слънцето. Тази висока част на атмосферата е известна още като слънчева корона. Тази плазма се състои от електрони, протони и други заредени частици, които „изтичат“ от слънчевата атмосфера със скорост около 1,6 милиона км/ч. Плазмените потоци, от Слънцето създават свистящи шумове, които соларната сонда Parker на NASA може да „чуе“.

Соларната сонда Parker, която е изстреляна през 2018 г., има за цел изследване на короната на Слънцето. Очаква се тя да извършва наблюдения до 2025 г.

Скорошен анализ на последните данни от сондата разкри звуци, подобни на скърцания, произведени от слънчевия вятър. Това заяви в изявление Джон Хопкинс от Лабораторията по приложна физика (APL) в Мериленд. Инструментът FIELDS на Parker може да прихване слънчевия вятър.

Нови разбирания

„Ние улавяме слънчевия вятър, който се заражда около Слънцето“, казва Нур Рауафи, участник в изследователския екип в APL. „Той е съвсем различен от това, което отчитаме в близост до Земята.“

По-ранните наблюдения на слънчевия вятър показват, че заредените частици не се забавят, когато напуснат Слънцето, а напротив – ускоряват се. Една от целите на соларната сонда Parker е да разбере причината за това ускорение.

Чрез използване на инструмента за изследване на електромагнитните полета на сондата – FIELD, изследователите наблюдават колебания в електричните и магнитни полета. Те са причинени от плазмени вълни в слънчевия вятър. Учените смятат, че частиците могат да управляват тези плазмени вълни, което от своя страна може да задвижва частиците до по-високи скорости.

На видеото долу можете да чуете изумяващите звуци, които са резултат от слънчевия вятър. Източник: JHU Applied Physics Laboratory

Данните от инструмента FIELDS показват честотата и амплитудата на взаимодействията между плазмените вълни и частиците, които изследователите са в състояние да превърнат в звукови вълни.

Предстои изясняване

„Плазмените вълни със сигурност играят роля при нагряването и ускоряването на частиците. Учените просто не знаят до каква степен“, допълва Рауафи в изявлението. „Виждаме различно поведение на слънчевата плазма, което не бихме могли да наблюдаваме тук, на Земята, и виждаме, че енергията, носена от вълните, се разсейва някъде по пътя, за да загрява и ускорява плазмата.“

Изследователите идентифицират няколко различни вида звукови вълни в тези данни. Те откриват, че енергийните електрони, които следват линиите на магнитното поле, простиращи се от Слънцето навън към Слънчевата система, създават свистене, когато се усилват от плазмени вълни със същата честота.

Освен това, изследователите откриват, че разпръснатите плазмени вълни създават „чуруликащ“ звук, когато бързо се изместват от една честота на друга, докато се движат през слънчевия вятър.

Сондата също улавя статични звуци, докато се движи през облак от микроскопичен прах и се сблъсква с частици, които се разпадат на електрони, протони и други съставни частици.

„Тези вълни не са били открити в слънчевия вятър досега, поне не в голям брой“, твърди Дейвид Маласпина, член на екипа на FIELDS и асистент в Лабораторията за атмосферна и космическа физика към Университета в Колорадо . „Никой не знае какво причинява тези пищящи звуци или какво се случва, за да се нагрее и ускори слънчевият вятър. Предстои тепърва да определим това.“

Очаква се соларната сонда Parker да направи още 21 обиколки около Слънцето, по време на които космическият кораб ще пътува все по-близо до звездата и ще наблюдава по-подробно поведението на слънчевия вятър.