Котките и кучетата стават все по-сходни помежду си и това е заради хората – учените

С опитомяването на котките и кучетата, тези животни са станали много по-разнообразни. Хората са експериментирали и са разработили много различни породи. Парадоксално, разликата между котките и кучетата е намаляла. Тези видове са станали по-сходни и ново изследване обяснява защо.

Разгледайте персийската котка и мопса и техните 50 милиона години еволюция. Изглежда, че нямат нищо общо, но учените са открили нещо интересно. Еволюционният биолог Аби Грейс Дрейк и нейните колеги сканирали 1810 черепа на котки, кучета и техните диви роднини. Въпреки далечната си история, много породи котки и кучета демонстрират поразителни сходства във формата на черепа.

В еволюционната биология дивергенцията е често срещан процес. Казано по-просто, дивергенцията е когато два организма, които споделят общ произход, с течение на времето стават все по-различни, но настоящата конвергенция означава, че те стават по-сходни. Когато животинските популации се разделят и се адаптират към различни среди, постепенно развиват нови черти — процес, известен като дивергентна еволюция.

Това е един от основните варианти, по които новите видове развиват отличителни черти, което кара популациите да еволюират по различни начини. Но понякога еволюцията може да върви в обратната посока. Конвергенцията възниква, когато неродствени видове, подложени на сходен натиск, независимо развиват подобни черти.

В случая с домашните котки, кучетата и много други опитомени видове, умишленият и неумишленият човешки подбор изглежда е довел до конвергенция, като случайно е насочил различните видове към сходни черти.

Породите с плоска муцуна, като мопса и персийската котка, имат сходни структури на черепа, въпреки че са разделени от десетки милиони години еволюционно разминаване. Дрейк и нейните колеги анализирали черепите не само на тези породи, но и на други котки и повече от сто породи кучета.

Констатациите на учените показват, че опитомяването не само е разнообразило формите на черепите в сравнение с вълците и дивите котки, но и е довело до това някои породи котки и кучета да си приличат, сближавайки се по удължените си или плоски лица. Дивите кучета (групата животни, която включва кучета, вълци, лисици и чакали) обикновено имат подобен удължен череп, докато дивите котки (групата животни, която включва домашни котки, лъвове, тигри и ягуари) показват по-естествени вариации.

Въпреки това, домашните породи и от двата вида в момента обхващат по-екстремния диапазон в двата края на скалата. Поради човешката намеса, отдалечени видове могат да започнат да си приличат и в резултат на това да страдат.

Защо хората предпочитат животни с плоски лица? Това е свързано с един от основните човешки инстинкти. Ние просто реагираме по-силно на детските черти, като например кръгла глава, малък нос и големи, ниско разположени очи. Тези особености, преувеличени при много породи котки и кучета с плоска муцуна, имитират външния вид на човешките бебета.

Човешкото потомство се ражда безпомощно и зависимо от родителите си, за да оцелее. Изброените черти на лицето подсъзнателно ни говорят за тази безпомощност и нужда от грижа. Еволюцията ни е направила чувствителни към тези сигнали за уязвимост.

Домашните животни всъщност са се възползвали от древни механизми за грижа, разработени за нашето потомство. Тези черти могат да дадат на домашните любимци предимство при получаването на грижи и внимание от хората, но има и значителни недостатъци. В допълнение към безпомощния си вид, животните с плоска муцуна всъщност са по-уязвими към здравословни проблеми, включително и проблеми с дишането, невралгия и усложнения по време на раждане.

Селективното развъждане показа колко лесно хората могат да подчинят природата на своите предпочитания и колко бързо милиони години еволюционни различия могат да бъдат заличени от няколко десетилетия изкуствен подбор.