Къде се крие съзнанието? Изследвания на мозъка доведоха до неочакван отговор

Скорошно изследване на невролога Питър Копола от университета в Кеймбридж оспори научните възгледи за човешкото съзнание. 

Като част от изследването си, Копола е прегледал събраните през последните 100 години научни доказателства за човешкия мозък. Целта му е била да изгради йерархична структура на човешкия мозък, за да идентифицира областите, които са най-важни за съзнанието. 

Изследователят анализирал множество неврологични изследвания, включително екстремни хирургически изследвания върху котки и маймуни, както и ефектите на електрическите импулси и магнитната стимулация върху мозъка. Според Копола, откритията представляват набор от доказателства, които оспорват популярните теории за съзнанието. 

Съзнанието обикновено се проявява като директно осъзнаване на чувства, емоции и преживявания. Тъй като възприемаме съзнанието от уюта на собствения си ум, то е така нареченото субективно явление. Това прави съзнанието като концепция изключително трудно за изучаване, което води до много слабо разбиране на този феномен. 

Копола отбелязва, че теориите за съзнанието могат грубо да бъдат разделени на четири конкуриращи се школи. Всяка от тях е съгласна, че поне част от неокортекса – външният покрит с гънки слой на мозъка – е необходима за съзнанието. 

Изследователят решил да провери това твърдение. В собственото си проучване Копола разделил човешкия мозък на три области: кора, подкора и малък мозък. Той искал да открие промените в една или повече от тези области и да проучи тяхното въздействие върху съзнанието.  Неврологът открил доказателства, че неокортексът не играе толкова важна роля във функционирането на съзнанието, колкото се смятало преди.

„Хората, родени без малък мозък или предна мозъчна кора, могат да останат в съзнание и да живеят напълно нормален живот. Увреждането на малкия мозък по-късно в живота обаче може да предизвика халюцинации или напълно да промени емоциите“ — подчертава Питър Копола. 

Някои случаи на деца, родени с липсващи части от неокортекса, не се поддават на просто обяснение. Според Копола, медицинските учебници биха предсказали, че такива индивиди ще бъдат в постоянно вегетативно състояние.

Въпреки това, последните проучвания показват, че тези пациенти наистина са в съзнание и проявяват много поведенчески черти, типични за децата с напълно оформен неокортекс. Подобни резултати са наблюдавани и при възрастни животни.

Копола посочва, че има няколко възможни обяснения за това явление: или неокортексът, сравнително нова част от нашата анатомия по време на еволюцията, не е необходим за основното съзнание, или ако човек се роди с дефектна кора, другите две области на мозъка се научават да я компенсират.

„Това означава, че може да се наложи да преосмислим теориите си за съзнанието. Това от своя страна може да повлияе върху грижите за пациентите, както и на отношението ни към правата на животните. Всъщност съзнанието може да е по-разпространено, отколкото сме си мислили“ — отбелязва изследователят.