Математическо описание на забравянето и как да запомним повече: какво представлява кривата на забравяне на Ебингхаус

Знанията и спомените в крайна сметка се изтриват от паметта, но как точно става това. Немският изследовател Херман Ебингхаус предлага математическо описание на нашата памет и забравяне. Нови изследвания добавят допълнителна информция към тази интересна теза.

Човекът, който измери забравянето

Ебингхаус е роден през 1850 г. в индустриалния град Бармен. От малък се интересува от философия, затова отива да учи в университета в Бон, където след дипломирането си защитава дисертация върху философията на безсъзнателното. Но изследователят искал повече. Запознаването с трудовете на Густав Теодор Фехнер прави голямо впечатление на младия Ебингхаус. Густав Теодор Фехнер е основоположник на психофизиката, който пръв прилага математически методи за изучаване на психичните явления, и Ебингхаус тръгва по този път.

Херман Ебингхаус си поставя задачата да проучи как работи паметта в „чист“ вид, без влиянието на обичайните асоциации и значения. Основната разлика между неговия подход и този на съвременниците му е използването на експерименти; той провежда стотици експерименти върху себе си.

Осъзнавайки, че обикновените думи предизвикват асоциации и емоции, които нарушават чистотата на експеримента, той изработва система от безсмислени срички. Всяка сричка се състояла от две съгласни и един гласен звук, като например „vis“, „get“, „bar“ и „lök“. Общо били създадени около 2300 такива комбинации – достатъчно за многобройни експерименти без повторение.

Ебингхаус запомнял сричките, като ги четял на глас в строго определен ритъм – отначало под звуците на метроном, а след това под тиктакането на джобен часовник. Всяко повторение било записвано с помощта на специална броеница, която той преминавал с пръсти. Този механичен брояч е давал възможност за точно измерване на количеството работа на паметта.

Експериментите се провеждали при максимално стандартизирани условия: по едно и също време на деня, с еднакви интервали между сесиите, при непроменени нива на светлинния и звуковия фон. Изследователят е прекарал години в практикуване на техники за четене и броене, за да елиминира влиянието на случайните фактори.

В резултат на двугодишен експеримент той успял да установи, че процесът на забравяне се подчинява на строги математически закони – той не протича хаотично, а по определена крива. През 1885 г. той публикува монографията „За паметта“, в която описва целия процес.

Като пясък през пръстите

Същността на кривата на Ебингхаус може да се демонстрира с interesen пример. Представете си: слушали сте интересна лекция и дори имате чувството, че сте се запознали по-добре с темата. Час по-късно ще си спомните само половината от чутото, ден по-късно – неясни фрагменти, а седмица по-късно, ако не се върнете към материала, едва ли ще си спомните дори основните тези.

Това не е вашият мързел или лоша памет – така работи мозъкът при всички хора. Ебингхаус установява, че:

• През първите 20 минути губим около 40% от новата информация.
• След 6 дни в паметта ни остават само 20%.
• След месец – около 10-15%.

Защо се случва това? Мозъкът е еволюционно устроен да пести ресурсите си. Той консумира около 20% от общата енергия на организма, като същевременно съставлява само 2% от телесното тегло. Еволюцията е принудила хората да развият строги механизми за оптимизация. Мозъкът безмилостно премахва всичко, което му се струва маловажно, като оставя място за данните, които са действително необходими (като например котешките мемове – малка шега). Проблемът е, че той определя „важността“ по честотата на използване, личната значимост, новостта и нестандартността на решението и практическата приложимост. Казано по-просто, ако не се връщате към информацията, значи тя не ви е необходима.

Съвременните учени са добавили към естествените процеси ролята на хипокампуса, част от мозъка. Именно хипокампусът решава какво да изпрати в дългосрочното хранилище и какво да изпрати в „кошчето за боклук“. Ако има недостиг на сън, стрес или претоварване с информация, хипокампусът става по-малко селективен, което допълнително увеличава забравянето.

Разумното повторение

Но не трябва да се бърка Ебингхаус с болестта на Алцхаймер, забравянето не е присъда. Ако повтаряте информацията в определени моменти, забравянето драстично се забавя. Повтарянето помага за закрепването на информацията в съзнанието, като предотвратява нейното изтичане навън. Ако наистина не искате да забравите важна информация, се препоръчва да я повторите няколко пъти, първо, веднага след като сте я научили – запомнете какво е било казано и поне го преразкажете със свои думи. След 20-30 минути е препоръчително да я повторите отново, след това на следващия ден и след седмица отново. Тази основна техника ви позволява да запазите в ума си до 90% от материала, който сте научили. Но това не е единственият начин за запаметяване на информация, има и други.

От абстрактното до личното. Ебингхаус отбелязва, че „персонализираната“ информация се забравя по-бавно. Колкото повече новата информация е свързана с вашия опит, толкова по-трайно се задържа тя. Опитайте се да свържете новите термини с лични истории и да обсъждате наученото с други хора. Можете просто да изрецитирате новите знания на глас, за да откриете пропуските в разбирането.

Микрообучение вместо зазубряне. Дългите лекции са неефективни: мозъкът се уморява и изключва. За по-добро усвояване можете да разделите материала на блокове от 5-7 минути и да ги редувате с упражнения. Например усвоете 5 нови думи на чужд език и напишете кратко съобщение с тях или разучете дадена мелодия по акорди, докато се упражнявате да свирите на нов инструмент.

Сънят е в помощ. Ебингхаус е подозирал, че сънят влияе на запаметяването, и съвременната наука потвърждава това. По време на дълбокия сън мозъкът „архивира“ знанията от деня. Ако искате да запомняте повече, прегледайте ключовите послания от деня преди лягане и избягвайте информационния шум (социални мрежи, новини).

Използвайте трикове за мозъка

Кривата на забравянето описва общите принципи, но познаването на тези принципи ни дава възможност да контролираме своята памет. Вместо мъчително да си спомняте преди изпит какво сте научили преди шест месеца, по-добре е всеки ден да отделяте по 10 минути за повторение.

Можете дори да опитате още сега, да изберете 3 важни точки от тази статия и да разкажете на някого за тях в рамките на един час. За да не забравите кривата на забравяне показана в началното изображение на статията.