МВФ предупреди Европа за нова зависимост от САЩ и Китай

Европа рискува да замени една технологична зависимост с друга, ако развитието на изкуствения интелект продължи да се основава предимно на разработки от САЩ и Китай. Международният валутен фонд предупреди, че икономика от мащаба на Европейския съюз не може да прехвърли на външни доставчици практически всичките си нужди в областта на изкуствения интелект и трябва да развива собствени модели, изчислителни мощности, хранилища за данни, енергетика и специалисти.

Директорът на МВФ Кристалина Георгиева изнесе реч на 19 септември по време на неформална среща на министрите на икономиката и финансите на ЕС в Дъблин. Според оценката на фонда САЩ и Китай остават водещи доставчици на технологии с изкуствен интелект, включително най-съвършените търговски модели и близките до тях отворени разработки. Европа изостава не само от двамата лидери, но и от редица азиатски държави, които са заели отделни важни сегменти от глобалната верига за производство на оборудване и изчислителна инфраструктура.

Георгиева отбеляза, че Европейският съюз е прекалено голям, за да се ограничи до ролята на купувач на чуждестранни технологии. Европейските страни ще трябва не само да внедряват AI, но и да създават свои собствени системи. МВФ при това не се застъпва за пълен технологичен суверенитет или отказ от чуждестранни решения, но счита диверсификацията на веригите за доставки за важен начин за намаляване на рисковете.

Проблемът става все по-осезаем на фона на огромната разлика в разработването на авангардни модели. Според оценки на ЕЦБ, през 2025 година американските компании са създали 59 значими AI модела, китайските разработчици – 35, а Франция и Великобритания – по един. На САЩ се падат около 75% от световните изчислителни мощности за изкуствен интелект, докато делът на Европа възлиза на около 5%.

Въпреки изоставането, изкуственият интелект е в състояние да донесе на европейската икономика значителен ръст на производителността. Проучване на МВФ оценява ефекта на около 1% за 5 години. Ползата ще бъде разпределена неравномерно: страните с по-високи доходи, развита цифрова инфраструктура и висока скорост на внедряване на нови технологии могат да спечелят повече от останалите.

Разликата вече се забелязва и в начините на използване на AI. Американските компании по-често преструктурират с помощта на алгоритми цели бизнес процеси, докато европейският бизнес обикновено внедрява технологията за конкретни задачи. МВФ счита тази разлика за критично важна, тъй като основният ръст на производителността не произтича от самото появяване на AI, а след промяната на работните процеси и организацията на бизнеса.

Промените ще засегнат и пазара на труда. МВФ предвижда, че изкуственият интелект ще окаже влияние върху около 60% от работните места в развитите икономики. Част от специалистите ще могат да изпълняват задачите си по-бързо и да получават по-висока заплата, но автоматизацията ще засегне по-силно професиите, в които алгоритмите са в състояние да заменят значителна част от рутинната работа. Вече приблизително всяка десета свободна работна позиция в развитите страни изисква поне едно ново умение, появило се заедно с технологичните промени.

Още едно ограничение ще бъде електроенергията. Центровете за обработка на данни вече консумират около три процента от електроенергията в Европа, а свързаното с изкуствения интелект търсене до 2030 година може да се утрои. МВФ предлага по-активно да се свързват националните енергийни системи, да се развиват трансгранични мрежи и да се разполагат нови центрове за данни в региони с по-евтина електроенергия.

В същото време на европейските разработчици не им достига капитал за бърз растеж. Банковият модел на финансиране не е подходящ за младите технологични компании без значителни материални активи, а различията в националните правила затрудняват дейността на бизнеса в няколко държави едновременно. МВФ призова за задълбочаване на единния европейски пазар, улесняване на трансграничните инвестиции и създаване на по-голям пазар на рисков капитал.

Фондът разглежда развитието на собствена индустрия в областта на изкуствения интелект не като опит да се изолира Европа от американските или китайските технологии, а като начин да не се стигне до пълна зависимост от решенията на няколко чуждестранни доставчици. Колкото по-дълбоко изкуственият интелект прониква в промишлеността, финансите, транспорта, държавните услуги и друга критично важна инфраструктура, толкова по-висока е цената на евентуалните ограничения на достъпа до AI модели, изчислителни ресурси и оборудване.