Минути вместо часове – хиперзвуковата ракета Dark Eagle поразява цели на разстояние 3000 км, без да оставя шанс за противовъздушната отбрана

През пролетта на 2025 г. американската армия официално определи най-новата хиперзвукова система като Dark Eagle. Системата се базира на класическата схема „boost-glide“: двустепенна ракета с твърдо гориво задвижва машината до определена височина и скорост, след което се отделя планираща хиперзвукова машина, която извършва маневри и достига целта по променлива траектория. Разработката се извършва от армията и флота съвместно с Lockheed Martin и Dynetics.

За бойна глава се използва обикновеният хиперзвуков летателен модул (Common Hypersonic Glide Body – C-HGB). Той генерира подемна сила и осигурява спускане по сложна високоскоростна траектория, което прави прихващането много по-трудно. Тази схема позволява да се поразяват цели на разстояние от няколко хиляди километра за няколко минути – времето за приближаване е значително по-кратко от това на традиционните балистични ракети.

По данни на Пентагона оперативният радиус на системата е около 1725 мили (~2 775 км). Средната скорост се оценява на над 5 Мах, а при някои тестове са регистрирани максимални стойности до 17 Мах. Точните параметри на полета зависят от масата на полезния товар, височината и профила на изстрелване и се пазят в тайна.

Разходите за програмата остават високи. Според оценка на Бюджетната служба на Конгреса за 2023 г. една ракета ще струва около 41 млн. долара; по-късно в докладите на армията се посочва, че при нискосерийно производство действителните разходи вероятно ще бъдат по-високи. Разработчиците очакват цената да се понижи с увеличаването на производството.

Тестовете не протекоха без проблеми: първите изстрелвания бяха съпроводени с технически неизправности, но през лятото и през декември 2024 г. Пентагонът регистрира два напълно успешни полета, когато системата сработи по целия цикъл от изстрелването до поразяването на условната цел. Оттогава системата е официално наречена Dark Eagle и армията започна да подготвя първата батарея; разполагането е планирано за 2025 г., като тестовете и доставките на помощното оборудване продължават.

Dark Eagle се вписва в цялостната глобална хиперзвукова надпревара. Китай експлоатира DF-17 с планиращ блок DF-ZF, способен да развива скорости от порядъка на 10 Mach. Русия е въвела в експлоатация няколко системи – морската „Циркон“, въздушната Х-47М2 „Кинжал“ и стратегическата „Авангард“ – като използва различни принципи на работа – от праволинейни двигатели до планиран полет след ускорение. Всички тези решения са насочени към намаляване на времето за подход и преодоляване на противоракетната отбрана.

Редица други държави също активно разработват подобни технологии. Индия (DRDO) работи по няколко проекта – включително BrahMos-II (проектна скорост ~Мах 7-8) и подводната ракета К-6; експерименталният апарат HSTDV демонстрира при изпитания скорост, близка до 6 Мах. Южна Корея разработва хиперзвукова ракета Hycore с пряка струя (scramjet) за скорости над 6 Мах. Япония и Австралия (в двойка със САЩ) финализират своите прототипи, а Франция успешно изпита през 2024 г. с подкрепата на европейските партньори ракета V-MaX. Иран твърди, че разработва „Фатах“ с претенции за скорости до 15 Мах, но няма потвърдени данни за това; Израел от своя страна работи върху хиперзвукови технологии за прихващане.

За САЩ Dark Eagle е важен не само като техническа новост, но и като възпиращ фактор. Високата скорост и големият обсег на действие затрудняват прихващането му, но тези характеристики сами по себе си повишават напрежението – разполагането на системите в близост до границите на съперниците може да провокира ответни действия и да усложни преговорите за контрол на въоръженията. Допълнителен проблем е високата цена на серийното производство: засега става дума за малки партиди, а по-голямата ефективност на системата ще зависи от това колко ракети действително ще достигнат до войската.

Dark Eagle бележи прехода от развойна дейност към оперативна практика. Ако се запазят заявените характеристики, САЩ ще разполагат с наземна хиперзвукова система с реална тактическа стойност; ако изпитанията и масовото производство не потвърдят очакванията, проектът рискува да остане скъп експеримент.