Митове и факти: Възможно ли е изобщо да се чуе звука от падащ метеор?

Най-ранните доказателства, че хората понякога чуват звука на метеори, са на повече от хиляда години. Много очевидци и до днес съобщават, че видяният от тях метеор е бил придружен от странен звук. Откакто обаче учените откриха защо в небето има „падащи звезди“, подобни съобщения се смятат за колективна заблуда. В същото време няма причина да се предполага, че очевидците искат по някаква причина да заблудят учените. Но какво всъщност става в такъв случай? Науката не може да даде точно обяснение, но има няколко предположения.

Може ли метеорът да бъде придружен от звук

Метеорът е явление, причинено от изгарянето на метеоритни тела в земната атмосфера. Метеорите често се бъркат с метеоритите, но това са различни понятия – метеоритът е обект, докато метеорът е проблясък в небето, т.е. самото явление. Слабите метеори се наричат „падащи звезди“, а метеоритите с висока интензивност – болиди.

Метеорните тела, които предизвикват звездопади, могат да бъдат фрагменти от комети, метеорити, космически отломки и т.н. Прелитайки през земната атмосфера с голяма скорост, метеорните тела вследствие на триенето се нагряват до високи температури и изгарят, а някои дори се взривяват. Ето защо ги виждаме като светлинни проблясъци или падащи огньове.

Но защо учените смятат, че хората не могат да чуят звука на метеора? Защото скоростта на светлината е много по-голяма от скоростта на звука. Дори гръмотевиците често се чуват само известно време след мълнията. Разстоянието между наблюдателя и горящия в атмосферата метеоритен материал е много по-голямо от разстоянието между наблюдателя и мълнията. Следователно закъснението трябва да е минути, а не секунди. Съответно проблясъкът по никакъв начин не може да бъде придружен от звук, както твърдят очевидците.

Съществува ли наистина звукът на метеоритите

Един от първите астрономи, които осъзнават колко далеч от нас са метеорите, е Едмънд Халей. Самият той е чул звука, но предвид разстоянието между него и метеорния обект го е обявил за „чиста фантазия“.

Всички останали случаи биха могли да се припишат на въображението на хората. Всъщност дълго време учените правеха именно това, но ситуацията се промени след събитието през 1978 г. След метеора над Нов Южен Уелс за странни звуци съобщиха много хора, които не се познават и дори нямат никаква връзка помежду си.

Всички съмнения бяха окончателно разсеяни след едно събитие през 1998 г. над Монголия. Очакваният по това време звездопад не се състоя, но все пак бяха наблюдавани няколко метеора. Но най-важното е, че за първи път учените успяха да запишат техния звук. Освен това този звук е бил чут от много очевидци. Нещо повече, той не се е появил със закъснение, а по време на проблясъка.

От това можем да заключим, че звукът от метеорното тяло по някакъв начин се разпространява със същата скорост като светлината. Това е възможно само ако звукът не се заражда в горните слоеве на атмосферата, а в долните. В този случай енергията, която е негов източник, се предава чрез някаква форма на електромагнитното излъчване.

Защо хората чуват звука на метеорите

Учени от университета в Нюкасъл, Австралия, предполагат, че радиочестотите играят важна роля в звуците на метеорите. Те често съпътстват видимата светлина и освен това преминават през атмосферата по-лесно от някои други вълни от електромагнитния спектър.

В лабораторни условия астрономите доказаха, че нискочестотните радиовълни могат да предизвикат шумолене на някои предмети, като например човешката коса или боровите иглички. Между другото, очевидци са съобщили, че звукът на метеора е точно като прошумоляване или шумолене. Съвсем същия звук е описал и Едмънд Халей. Трябва да се отбележи, че някои очевидци описват този звук по по-различен начин – като пляскане или свистене.

През 2017 г. служители на Националната лаборатория Сандия предложиха друга теория, според която звукът се причинява от ярката светлина. И екипът дори демонстрира, че перуките издават шумолящ звук, ако са изложени на светлина с подходяща честота. Най-вероятно човешката коса издава същото шумолене, когато е изложена на подобна светлина.

За съжаление не е възможно да се провери на практика коя версия е правилната и дали изобщо някоя от тях е правилна. Метеорите, които издават звук, са непредсказуеми, т.е. не може да се предвиди къде и кога ще се появят. Въпреки това можем да приемем, че първата версия все пак е по-правдоподобна. Факт е, че някои „шумни“ метеори не са били много ярки, освен това размерът на обектите е бил доста малък.

В частност яркостта на метеора, чийто звук е записан през 1998 г., е 100 пъти по-слаба от повечето други метеори. Следователно теорията за радиовълните има предимство. Остава обаче въпросът – какво точно е вибрирало и е било източник на шума на записа? Екипът, поставил микрофоните, описва мястото на записа като лишено от човешка или животинска дейност, електропроводи и всякакъв вид електрическо оборудване. Така че въпросът защо метеорите понякога издават звук засега остава открит.