Може ли експлозията на една свръхмощна атомна бомба да запали земната атмосфера

През август 1942 г. в Съединените щати стартира проектът Манхатън. Програма, при която учени се опитаха да разработят ядрени оръжия. В рамките на проекта участниците успяха да създадат три атомни бомби. Първата е плутониевата The Thing, взривена през 1945 г. по време на тест в американския щат Ню Мексико. Втората бомба е наречена Little Boy и е хвърлена върху Хирошима през същата година. Третата бомба е Fat Man, която е пусната върху Нагасаки, Япония.

За създател на ядреното оръжие се смята американският физик-теоретик Робърт Опенхаймер, за когото през 2023 г. излезе едноименният филм. По време на разработката той и колегите му са били силно притеснени от потенциалните ужаси, които може да предизвика тяхното изобретение. Така например те се опасявали, че взривът на атомна бомба може да запали земната атмосфера и да унищожи човечеството.

Интересен факт: в проекта „Манхатън“ са участвали повече от 130 000 души. Разходите за разработването на ядрените оръжия са приблизително 2 милиарда щатски долара. Изследванията и производството се провеждат в повече от 30 обекта в САЩ, Обединеното кралство и Канада. Първите ядрени оръжия в историята на човечеството са създадени за по-малко от три години работа.

Термоядреният синтез в земната атмосфера

Според научното издание IFL Science първите опасения, че ядреният взрив може да подпали земната атмосфера, са се появили сред учените много преди първите тестове. През 1942 г. американският физик-теоретик Едуард Телър изказва предположението, че взрив в небето може да доведе до термоядрен синтез, какъвто протича във вътрешността на Слънцето.

Термоядреният синтез в Слънцето е процес, при който водородните атоми се обединяват, за да създадат хелий и да освободят огромно количество енергия. Ученият се опасява, че ако една мощна бомба избухне вследствие на ядрен синтез, атмосферата може да стане много гореща. Според него температурата би могла да бъде толкова висока, че да доведе до сливане на ядрата на изотопа азот-14 едно с друго. Или пък да се слеят с други леки изотопи като водород-1, въглерод-12 или кислород-16.

Може ли земната атмосфера да изгори

Робърт Опенхаймер е имал същите опасения. Според исторически документи през 1942 г. той обсъжда този въпрос с Артър Комптън, експерт по радиационна физика. Подробностите за този разговор са разкрити през 1959 г. – учените стигат до заключението, че експлозията наистина може да доведе до термоядрен синтез. Причината за неговото начало би могла да бъде високата температура, освободена по време на експлозията на атомната бомба. Също така изследователите не изключват, че подобна реакция може да възникне дори в океана, тъй като в него има разтворен много водород.

Въпреки това в доклад, разсекретен през 1979 г., споменатият Едуард Телър стига до заключението, че ядреният взрив не може да подпали атмосферата, нито да предизвика експлозия на океана. Всъщност при детонацията на ядрената бомба се отделя много енергия под формата на светлина и топлина. Голяма част от нея обаче се губи в космоса. Тоест тя не е достатъчна, за да възпламени земната атмосфера. Поне бомбите, които са съществували през 50-те години на миналия век, със сигурност не са имали достатъчно мощност, за да го направят.

Последиците от ядрения взрив

Фактът, че ядреният взрив не може да подпали атмосферата, е потвърден при тестовете. Въпреки това използването на такива оръжия причинява много разрушения и смърт. Експлозията предизвиква мощна ударна вълна, която може да изравни със земята всички сгради в радиус от няколко километра. При експлозията се отделя и топлинно излъчване, което предизвиква пожари и буквално изгаря хората и животните живи. Не бива да забравяме и за последствията от радиацията – тя причинява лъчева болест и дори оцелелите след това бързо умират. И накрая, ядреният взрив може да вдигне във въздуха много прах и мръсотия, които могат да предизвикат ядрена зима.

Понастоящем чрез проведените многобройни експерименти вече знаем, че каквито и да било устойчиви реакции в океаните и атмосферата е невъзможно да се предизвикват от ядрени експлозии. Въпреки това, както се посочва в новата статия, написана от Михаел Вишер и Карлхайнц Ланганке, първоначалните екипи са пропуснали една ключова реакция. Въпреки че са се интересували най-много от ¹⁴N, като се има предвид изобилието на азот в атмосферата, те не са взели предвид реакцията ¹⁴N(n,p)¹⁴C, при която се получава ¹⁴C в изобилие. НО и това не може да доведе до масово запалване на водата в океаните и въздуха на атмосферата

Пикът на радиовъглерода в нашата атмосфера бързо намалява, защото този дълготраен въглероден изотоп се абсорбира от растенията при въглеродния цикъл. В резултат на това той става част от цялата биологична материя в продължение на хиляди години. Този радиовъглерод остава в телата ни, където служи като трайно напомняне за човешката гордост, довела до разработването на ядрени оръжия, за които Опенхаймер искаше да ни предупреди, че са много опасни“.