На ръба: Рекордният спад на раждаемостта в Европа през 2023 година създава риск от бъдещ недостиг на работна ръка. Единствено България е изключение

Броят на бебетата, родени в ЕС, е намалял с 5,4% до 3,67 млн. през 2023 г., което е най-големият спад от десетилетия насам, сочат официалните данни от края на миналата седмица, които подчертават демографските проблеми на ЕС.

Коефициентът на плодовитост в 27-те държави от ЕС е 1,38 живородени деца на жена, което е спад спрямо 1,46 през 2022 г. и е доста под „нивото на заместване“ от 2,1, при което населението е стабилно.

„Това е най-големият годишен спад, регистриран от 1961 г. насам – първата година, за която са налични обобщени данни за целия ЕС“, заяви Евростат, статистическата агенция на блока, за спада на ражданията.

Според статистическата агенция на ЕС ражданията в Европа постоянно намаляват още от средата на 60-те години на миналия век, като през последните 20 години се наблюдава само скромно периодично възстановяване.

В резултат на това населението на ЕС блока бързо застарява, а някои страни са изправени пред недостиг на работна ръка в момент, когато твърдите десни партии принуждават много правителства да ограничават миграцията.

През 1964 г. в страните от ЕС са родени рекордните 6,8 млн. деца, което е почти два пъти повече, отколкото през 2023 г., сочат данните на Евростат.

България отчита най-високия тотален коефициент на плодовитост от 1,81 в ЕС през 2023 г., следвана от Франция с 1,66 и Унгария с 1,55.

В другия край на скалата е Малта с 1,06 раждания на жена, следвана от Испания с 1,12 и Литва с 1,18.

Средната възраст, на която жените раждат първото си дете, продължава да се повишава и е 29,8 години, в сравнение с 28,8 години през 2013 г., съобщава още Евростат.

Въпреки че са регистрирани повече смъртни случаи, отколкото раждания, общото население на ЕС се е увеличило с 1,6 млн. души до 449,2 млн. души през 2023 г. в резултат на миграцията.