НАСА проследява Южноатлантическата аномалия: какво означава тя за Земята и космоса

НАСА наблюдава необичайна аномалия в магнитното поле на Земята: огромна област с намален интензитет на магнитното поле, простираща се между Южна Америка и югозападна Африка.

Този огромен, развиващ се феномен, известен като Южноатлантическата аномалия (SAA), привлича вниманието и загрижеността на учените от няколко години и вероятно най-вече на изследователите на НАСА.

Сателитите и космическите кораби на агенцията са особено уязвими към отслабеното магнитно поле в аномалията, което води до излагане на заредени частици от Слънцето.

Южноатлантическата аномалия (SAA), която НАСА оприличава на „вдлъбнатина“ в магнитното поле на Земята или „дупка в космоса“, обикновено не засяга живота на Земята, но това не се отнася за орбиталните космически кораби (включително и Международната космическа станция), които преминават директно през аномалията, докато обикалят около планетата в ниски орбити.

По време на такива преминавания, отслабеното магнитно поле в аномалията може да причини късо съединение или повреди на технологичните системи на борда на сателитите, ако бъдат ударени от висококачествени протони, излъчвани от Слънцето.

Тези произволни въздействия обикновено причиняват само незначителни смущения, но и носят риск от огромна загуба на данни или дори трайно увреждане на критични компоненти, принуждавайки сателитните оператори рутинно да изключват системите си, преди да навлязат в зоната на аномалията.

Изучаването на тази опасност в космоса е една от причините НАСА да наблюдава SAA; Друга причина е, че мистерията на аномалията представлява чудесна възможност за изследване на сложен и труден за разбиране феномен, а ресурсите и изследователските екипи на НАСА са особено добре оборудвани за изследване на този феномен.

„Магнитното поле всъщност е суперпозиция на полета от много източници“ — обясни геофизикът на НАСА Тери Сабака през 2020 г.

Смята се, че основният източник на това поле е океанът от разтопено желязо във външното ядро ​​на Земята, което се намира на хиляди километри под повърхността. Движението на този масив създава електрически токове, които генерират магнитното поле на Земята, но не непременно равномерно, както изглежда.

Смята се, че голям резервоар от плътна скала, известен като Африканския голям регион с ниска скорост на срязване, разположен на около 2900 км под Африка, нарушава генерирането на полето, причинявайки рязкото му отслабване — ефект, усилен от наклона на магнитната ос на планетата.

„Наблюдаваното SAA може също да се тълкува като следствие от отслабването на доминирането на диполното поле в този регион“ — каза геофизикът на НАСА Вейжа Хуанг през 2020 г.

„По-конкретно, локализираното поле с обърната полярност се увеличава силно в зоната на SAA, причинявайки отслабване на интензитета на полето, което дори става по-слабо, отколкото в околните региони.“

Сателитните данни показват, че SAA е разделена на две части (Division of Geomagnetism, DTU Space).

Въпреки че учените все още не са разбрали всички аспекти на аномалията и последствията от нея, нови изследвания продължават да хвърлят светлина върху този странен феномен.

Например едно проучване на астрофизика на НАСА Ашли Грийли през 2016 г. показа, че SAA постепенно се движи, което беше потвърдено от допълнителни наблюдения с помощта на CubeSat в проучване, публикувано през 2021 г.

Не става въпрос обаче само за преместване. Още по-поразително е, че феноменът изглежда се разделя на две части и през 2020 г. беше открито, че SAA вероятно се разделя на два отделни джоба с минимален магнитен интензитет в рамките на голяма аномалия.

Какво ще означава това за бъдещето на SAA все още не е известно, но има признаци, че аномалията не е ново явление.

Проучване, публикувано през юли 2020 г., предполага, че това явление не е скорошно и случайно събитие, а по-скоро повтарящо се магнитно събитие, което вероятно е засегнало Земята още преди 11 милиона години.

Ако е така, това може да означава, че Южноатлантическата аномалия не е сигнал или предвестник на глобално обръщане на магнитното поле на планетата, което се случва, но обикновено само веднъж на всеки стотици хиляди години.

Скорошно проучване, публикувано през 2024 г., установи, че SAA засяга и северното сияние, което може да се види на Земята.

Разбира се, много въпроси остават без отговор, но с всичко, което се случва с тази огромна магнитна аномалия, е хубаво да се знае, че най-мощната космическа агенция в света я следи отблизо.

„Въпреки че SAA се движи бавно, той претърпява промени в морфологията, така че е важно да продължим да го наблюдаваме“ — отбелязва Сабака.

„Така че трябва да продължим мисиите, за да помогнем за създаването на модели и прогнози.“