Наука без хумор: Едва 9% от учените успяват да се шегуват успешно по време на конференции

Международен екип от осем учени анализира повече от 500 доклада, представени на научни конференции в продължение на две години, за да оцени ефективността на хумора в академичните презентации. Резултатите показват, че по-голямата част от опитите за шеги пред академичната аудитория се провалят.

Според заключенията две трети от шегите, направени от ораторите, са предизвикали или слаба реакция от страна на аудиторията под формата на учтив смях, или пълно мълчание от страна на аудиторията. Само 9% от хумористичните встъпления са били достатъчно успешни, за да накарат по-голямата част от аудиторията да се засмее. В същото време най-голямо вълнение в публиката предизвикват не подготвените вицове, а непредвидените технически повреди – неизправности на проекторите, диапозитивите и микрофоните.

Около 40% от анализираните доклади изобщо не съдържат хумор. Авторите на проучването обръщат внимание на факта, че отсъствието на хумористични елементи в презентациите намалява запомнянето им от слушателите. В коментар за Nature един от лекарите-изследователи отбелязва, че при голямото количество съдържание на конференциите за участниците може да е трудно да останат ангажирани и елементарно да не заспят по време на дългите сесии.

Наред с другите неща, спецификата на формата обяснява трудностите с хумора на конференциите. Аудиторията, която все още не е била емоционално ангажирана, реагира много по-лошо на първите шеги. Този ефект е известен и в развлекателната индустрия – например в телевизионното предаване Saturday Night Live началният номер се нарича „студен старт“ именно защото първият смях на публиката е най-труден за постигане.