20 снимки от първото кацане на Луната, които не сте виждали

Днес се навършват 54 години от денят, в който за първи път човешки крак стъпи на Луната. Кацането на спътника през 1969 г. е огромно постижение на човешката изобретателност, интелект и решителност, което едновременно изумява и вдъхновява. Повече от пет десетилетия след като Нийл Армстронг, Едуин „Бъз“ Олдрин и Майкъл Колинс завършиха историческата си мисия „Аполо 11“, ние все още сме очаровани от това, което се случи преди, по време и след тази първа „малка стъпка за човека“.

Прочетете следващите редове, за да откриете още 20 снимки и истории от това значимо събитие.

Обявяване на екипажа на Аполо 11

На 9 януари 1969 г. светът научава имената на триото астронавти, които ще съставят екипажа на мисията „Аполо 11“ за кацане на Луната. Пилотът на лунния модул Бъз Олдрин (вляво), командирът Нийл Армстронг (в средата) и пилотът на командния модул Майкъл Колинс (вдясно), които имаха голям комбиниран опит в летенето и участието в предишни мисии на НАСА, щяха да влязат в историята малко повече от шест месеца по-късно. Мъжете обаче никога не са работили заедно преди това и за да бъдат готови за мисията, Колинс казва, че са имали тежки тренировки. „Бяхме изцяло делови“, казва той. „Всички работехме усилено и усещахме тежестта на света върху нас.“

Колекционери на скали

На Земята има много пейзажи, подобни на лунните, и за щастие на астронавтите, учените и инженерите, участващи в мисията „Аполо 11“, един от тези на пръв поглед екзотични лунни пейзажи се намира в Сиера Бланка в Западен Тексас. НАСА иска да помогне на астронавтите да изградят своеобразна „мускулна памет“ за вземане на проби, така че да им бъде лесно да го правят, когато достигнат Луната. На този кадър от февруари 1969 г. Бъз Олдрин (вляво) снима скала на земята, докато Нийл Армстронг събира проба.

Резервни членове на екипажа

Какво щеше да се случи, ако Нийл Армстронг се беше разболял преди датата на изстрелването или пък Бъз Олдрин беше претърпял инцидент? Не е изненадващо, че НАСА разполага с резервни екипажи, които са обучени и готови да ги заместят, така че вероятността важните и скъпи мисии да бъдат отложени или отменени е по-малка. Резервните екипажи обикновено получават възможност да командват бъдещи мисии, какъвто е случаят с резервния пилот на лунния модул „Аполо 11“ Фред Хейз-младши и командира Джеймс Ловел, които на снимката тренират за височинен тест през март 1969 г. Те продължават да бъдат екипажи на мисията „Аполо 13“, но нямаха възможност да се разходят на Луната, защото експлозия в космоса унищожи техния сервизен модул и почти ги спря да се върнат на Земята няколко години по-късно.

Исторически изображения

За да се заснеме историческото кацане на Луната и да се документира моментът, в който Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпват на лунната повърхност, е необходимо да се разработи много специална видеокамера. Стенли Лебар, инженер в „Уестингхаус“, успешно изобретява камера, която е достатъчно лека за пътуване и използване, но достатъчно здрава, за да издържи на екстремните температури в космоса и да заснеме видими изображения при слаба светлина. Черно-белият фотоапарат тежи само 3,2 килограма, а негово копие е изложено в Националния музей на авиацията и космонавтиката в САЩ. Оригиналният фотоапарат все още се намира на Луната.

Третият човек

Пилотът на командния модул Майкъл Колинс, заснет на снимката при тренировъчна симулация месец преди изстрелването на „Аполо 11“, е по-малко известен от Нийл Армстронг и Бъз Олдрин, но също толкова важен. Докато другите двама астронавти се спускаха в лунния си модул, Колинс остана в орбита на около 100 км над повърхността на Луната, готов да спаси колегите си от екипажа, ако те не успеят да се изкачат на подходяща височина, и готов да се върне без тях, ако настъпи окончателна катастрофа. Колинс каза, че изпитва „тох ужас“, че мисията ще се провали и това ще се отрази на него, но за щастие месеците на тренировки и обучение помогнаха на екипажа да я завърши безопасно и успешно.

Демонстрация в небето

Подготовката преди изстрелването на „Аполо 11“ е ключова не само за астронавтите, но и за около 400 000 мъже и жени, работили по програмата „Аполо“, включително ръководители на полети, изпълнители, инженери, математици, учени и медицински персонал. Тук персоналът на подвижната обслужваща структура наблюдава от височина 122 метра как кулата се отдалечава от космическия кораб „Аполо 11“ по време на демонстрационен тест за обратно броене дни преди изстрелването.

Към Луната

Екипажът се събужда в 4 часа сутринта в деня на изстрелването, 16 юли 1969 г. За закуска изяждат по една пържола, яйца, препечен хляб, сок и кафе и започват да се подготвят за историческото излитане в 9:32 ч. сутринта. Тук се вижда как екипът на „Аполо 11“ – Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Бъз Олдрин – тръгва към стартовата площадка, носейки със себе си вентилационни устройства, за да може да диша чист кислород от стаята с костюмите до момента, в който ще бъде включен към кислорода на космическия кораб.

Издигане

На стартовия комплекс 39А в космическия център „Кенеди“ на НАСА във Флорида първият пилотиран лунен космически кораб се издига, задвижван от ракетата „Сатурн V“. Проектирана за програмата „Аполо“ и използвана през 60-те и 70-те години, „Сатурн V“ е най-мощната ракета, която някога е летяла успешно, и е по-висока от Статуята на свободата – 111 м. С цялото си гориво ракетата тежеше 2,8 млн. кг, което е приблизително теглото на 400 слона.

Експлозивна гледка

Имаше много подвизи на инженерното и технологичното майсторство, които се събраха, за да се кацне на Луната и да се документира историческият момент. В ранните моменти на изстрелването на 16 юли 1969 г. въздушната система за оптично проследяване на леки товари (ALOTS) засне този кадър от изстрелването на „Аполо 11“. Камерата ALOTS е монтирана на самолет EC-135 на ВВС, който лети на височина 12 000 м. 70-милиметровата камера работеше със скорост от 10 до 80 кадъра в секунда и се считаше за основен начин за събиране на данни по време на изстрелването на космически кораби.

Всички гледат към небето

Зрителите се събираха около телевизионните екрани в универсалните магазини, гледаха със семействата си у дома и с колегите си на работа и дори лагеруваха на плажовете във Флорида дни предварително, за да наблюдават изстрелването на „Аполо 11“. В космическия център „Кенеди“ любопитни и развълнувани зрители, сред които бившият президент Линдън Б. Джонсън и тогавашният вицепрезидент Спиро Агню, наблюдаваха на живо изстрелването. Джонсън е част от дългата редица президенти на САЩ, които са работили за спечелването на „космическата надпревара“, и изразява нервното си очакване в деня преди изстрелването, когато казва: „Съмнявам се, че човек може да бъде толкова загрижен или притеснен до момента на изстрелването, колкото аз съм или съм бил.“

Напрежение в контролната зала

Хората по целия свят наблюдават с вълнение и нервност изстрелването на „Аполо 11“ в космоса, но напрежението вероятно е било най-голямо в залата за управление на полетите (MOCR), където са гледали толкова много хора, неразделна част от развитието и успеха на полета. Тук, от ляво на дясно, комуникаторът на капсулата Чарли Дюк, резервният командир на Аполо 11 Джим Ловел и резервният пилот на лунния модул Фред Хейз участват в мисията със слушалки вместо космически шлемове.

Полетете с тях до Луната

Макар да имаме късмета да разполагаме със снимки и видеоклипове, които документират кацането на Луната, нищо не може да се сравни с гледката, която астронавтите са имали, когато са се приближили до лунната повърхност. Докато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се спускаха към повърхността на Луната в лунния модул, Майкъл Колинс документираше сцената отгоре. В книгата си от 1974 г. „Носене на огъня: Колинс поетично описва как гледа навън и вижда Земята, издигаща се над лунната повърхност: „Тя издига малката си синя козирка над скалистия ръб. И след това, без да е стреляна, се издига над хоризонта с прилив на неочаквани цветове и движение.“

Вътре в модула

Надеждите на целия свят лежат на раменете на астронавтите, а около 600 милиона телевизионни зрители наблюдават на живо кацането. Колкото и да е важно и на моменти мъчително пътуването до Луната, астронавтите носят със себе си и вълнението от мисията си. Тази снимка на Бъз Олдрин от 20 юли 1969 г., направена от Нийл Армстронг, докато двамата обитават лунния модул, улавя тази радост. На всеки човек е било разрешено да внесе в модула малък „комплект за лични предпочитания“. Комплектът на Армстронг съдържаше парчета плат и части от витлото на самолета „Кити Хоук“ на братя Райт, който отбеляза друг важен първи полет в историята на авиацията – първия полет с двигател на 17 декември 1903 г.

Олдрин се спуска от кораба

Макар че благодарение на уменията на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин действителният момент, в който „Орелът“ се приземи на Луната, изглежда лесен, това беше рискована маневра, която можеше да завърши с катастрофа. Олдрин става свидетел на прецизността на Армстронг, който поема управлението на лунния модул само на 150 м над повърхността. След това напрежението нараства още повече, тъй като Чарли Дюк, комуникаторът на капсулата на НАСА, съобщава от Хюстън, че горивото е на привършване и им остава по-малко от минута до кацането. По-късно Олдрин споделя, че това е било изнервящо: „Но не исках да безпокоя Нийл, като казвам: „Бързай, бързай!“. Армстронг запазва самообладание и скоро двамата мъже правят първите стъпки на човечеството на Луната. Армстронг тръгва пръв, а след това използва 70-милиметров цветен фотоапарат, за да заснеме тази великолепна снимка на Олдрин, който слиза от лунния модул.

Нов поглед към планетата Земя

След успешното приключване на мисията астронавтите от „Аполо 11“ започнаха пътуването си към дома и по време на него заснеха някои от най-прекрасните изображения на Земята. Олдрин описва планетата като „блестящ скъпоценен камък в черното кадифено небе“. Армстронг, който веднъж призна: „Мислех, че имаме 90 % шанс да се върнем на Земята при този полет, но само 50 % шанс да направим успешно кацане при първия опит“, сигурно е почувствал голямо облекчение. 250-милиметровият обектив заснема Земята по време на приближаването им, като на този кадър са запечатани сянката, славният океан и крайбрежието на Сомалия.

Приземяване

На 24 юли 1969 г., осем дни след изстрелването им в космоса, астронавтите от „Аполо 11“ се завръщат на Земята, като се приводняват в Тихия океан, на около 21 км от кораба USS Hornet. Лошото време принуждава управлението на мисията да промени точката на кацане с около 400 км от първоначалния целеви район и те се приземяват на около 800 морски мили югозападно от Хаваите. Когато Армстронг, Колинс и Олдрин излизат от капсулата, те носят биологични костюми, в случай че са пренесли токсични бактерии от Луната.

Празнуване на триумфа

Безопасното завръщане на екипажа и успехът на мисията „Аполо 11“ донесоха със себе си облекчение, чувство за постижение и атмосфера на празнуване. Мъжете и жените в залата за управление на мисията избухват в празненство, хората се радват по домовете, докато гледат по телевизията и слушат по радиото, а тълпи се събират радостно по улиците. Едно от най-големите празненства се случва в Хънтсвил, Алабама. Повече от 12 000 души се събраха на площада пред съда в града миг след спускането, за да отпразнуват своя небезизвестен жител д-р Вернер фон Браун, бивш германски офицер от СС, а сега американски инженер, който има ключова роля в разработването на ракетите за мисията. С успешното кацане на Луната се сбъдва мечтата на живота за Браун.

Карантина

Веднага след завръщането си на Земята астронавтите влизат в 21-дневен карантинен период, за да се уверят, че не са донесли по невнимание бактерии от Луната, и за да могат лекарите да наблюдават здравословното им състояние. Докато екипажът е изолиран, Армстронг празнува рождения си ден, а съпругите на астронавтите – Пат Колинс (вляво), Джан Армстронг (в средата) и Джоан Олдрин (вдясно) – идват на гости. Президентът Ричард Никсън също пристига в мобилното карантинно съоръжение на Хаваите, за да ги поздрави лично за грандиозното им постижение.

Завръщането

Само шепа хора в историята на света знаят какво е чувството да се върнеш на Земята, след като си посетил космоса, и хората естествено бяха любопитни какво са казали първите хора, стъпили на повърхността на Луната. Уолтър Кронкайт интервюира екипажа за първата им телевизионна изява в предаването „Лице в лице“ след края на карантината, но завършилите астронавти не се интересуваха толкова от славата, колкото мнозина очакваха. Съобщава се, че тихият и дори „срамежлив“ Армстронг като цяло предпочитал да остане извън светлината на прожекторите. Олдрин написа биографична книга, наречена „Завръщане на Земята“, защото според него преходът обратно към семейния живот и справянето с известността са били по-голямо предизвикателство, отколкото самото достигане до Луната. Колинс, вместо да участва в бъдещи лунни мисии, се отказа от космическите пътешествия и стана директор на Националния музей на авиацията и космонавтиката.

Наследство от лунните скали

Събирането на проби от повърхността на Луната беше една от основните цели на Армстронг и Олдрин и те донесоха много. Общо по време на 21-часовия си престой на Луната те събраха 21,6 кг материал, въпреки че част от това време беше прекарано в спане и подготовка за завръщане. Скали, лунен реголит, известен още като почва, и стотици снимки бяха донесени обратно за анализ и с цел да помогнат за предоставянето на информация за произхода на нашата Слънчева система. Тук ръководителят на клона за системи за откриване на живот Ванс Ояма използва специално разработен метод за разпределение, за да анализира лунната почва. По време на кариерата си Ояма инспектира много проби от космоса и веднъж казва: „Вярвам, че там има живот. Може да не е точно като нас, но е там.“