5 от най-големите грешки в историята на науката – част втора

5 от най-големите грешки в историята на науката – част първа

В тази втора част от поредицата „5 от най-големите грешки в историята на науката“ ще разгледаме някои известни случаи на човешки несъвършенства, съчетани с реалността, когато просто не сме знаели какво ще направи технологията, която сме създали, или докъде ще доведат идеите ни.

Въпреки, че ги наричаме грешки, тези примери илюстрират присъщата на науката неспособност да греши, която е и едно от най-големите ѝ предимства. При всичко, което е донесла на живота ни, науката има своя дял от провали, което в крайна сметка е част от самия научен процес.

1. Космологичната константа на Айнщайн

Трудно е да наречеш заслужено най-прочутия мозък на нашето съвремие човек, който прави големи грешки. Все пак самият Алберт Айнщайн според сведенията е определил така наречената космологична константа като „най-голямата грешка“ в живота си.

Айнщайн въвежда космологичната константа, представена с гръцката главна буква ламбда „Λ“ в своята теория на относителността през 1917 година като част от доклада „Космологични съображения в Общата теория на относителността“, представен пред Пруската академия на науките в Берлин.

Константата се появява, тъй като уравненията на полето на Айнщайн предполагат известна нестабилност във Вселената, произтичаща от гравитационните сили – тревожен факт, който изисква да бъде разгледан.

Това е обезпокоително, защото по онова време консенсусът в научната общност, който Айнщайн споделя е, че Вселената има фиксиран размер и е статична – добавянето на константата балансира уравненията.

През 30-те години на 20-ти век новите открития, особено тези на астронома Едуин Хъбъл започват да предполагат, че Вселената всъщност не е статична, а постоянно се разширява. Оказва се, че първоначалните уравнения на Айнщайн са били правилни през цялото време и не е имало нужда от космологична константа. Известният учен сам осъзнал това и преработил статията си, за да я пропусне.

През 90-те години на 20-ти век обаче космологичната константа се връща в уравненията на Айнщайн по нов начин, свързан със същото откритие, което я е изхвърлило по-рано. С новите наблюдения, които показали не само разширяване на Вселената, но и ускоряване в рамките на това разширяване, физиците започнали да се обединяват около идеята, че причината за това може да е неоткрита енергия, присъстваща в пространството, наречена „тъмна енергия“.

„Грешката“ на Айнщайн – неговата ламбда всъщност предполага съществуването на отблъскваща форма на гравитация и сега се оказва, че тя съществува като движеща сила зад космическото ускорение – това е тъмната енергия. Една от идеите е, че тъмната материя поражда гравитацията, която държи Вселената заедно, а тъмната енергия е противодействащата сила, която разкъсва Вселената.

2. Кризата Y2K

Смяната на хилядолетието през 2000 гoдина беше белязана от паника, наречена Y2K или „бъг на хилядолетието“. Някои твърдяха, че това е първата истинска заплаха за цивилизацията в информационната епоха, но въпреки драматичната шумотевица, която предвещаваше предстоящо спускане на обществото в свят от типа на „Лудия Макс“, Y2K в крайна сметка не доведе до нищо.

Какво предизвика истерията? С наближаването на 2000 година в средите на компютърните специалисти се разпространи мнението, че когато датата премине в 2000 година, голяма част от компютърния софтуер, от който зависи светът няма да може да разпознае правилната година, което ще доведе до световни фалити на цели индустрии, които разчитат на компютрите.

Тази загриженост се дължала на факта, че много програми използвали само две цифри за представяне на годините (практика, която първоначално беше въведена, за да се пести памет), така че когато новото хилядолетие започнеше, софтуерът вероятно нямаше да знае дали е 1900 или 2000 година.

Страхът, че след като часовникът удари полунощ на 1 януари 2000 година ще настъпи широко разпространена технологична катастрофа доведе до мащабна международна кампания сред програмистите, предприятията и правителствата за актуализиране и обновяване на различни важни програми и системи.

Оценките предвиждаха икономически щети в размер на 600 милиарда долара, ако не бъдат взети превантивни мерки, въпреки че самите мерки в крайна сметка струваха около 300 милиарда долара. Самото очакване на широко рекламирания „апокалипсис“ накара много хора да се запасят с вода, храна и дори огнестрелни оръжия. Някои си купиха генератори и изтеглиха пари в брой от банките, очаквайки най-лошото.

За щастие, независимо дали поради това, че заплахата е била преувеличена, или поради извършената подготовка, проблемите в новогодишния ден били сравнително малко. Някои от проблемите, които се появили включвали срив на системите за продажба на билети в някои автогари и жп гари, изключване на някои машини в болниците, невярна информация на касовите бележки в магазините и други подобни.

Въпреки, че имаше проблеми, техният мащаб беше по-малък в сравнение с пълния срив на цивилизацията, който някои очакваха.

3. Неправилната възраст на Вселената

Едуин Хъбъл, който вече беше споменат в тази статия заради ролята си в сагата за космологичната константа също допуска огромна грешка. Статията му от 1929 година „Връзка между разстоянието и радиалната скорост сред извънгалактичните мъглявини“ променя представата ни за Вселената, като обосновава едно от най-важните открития на съвременната наука – че Вселената се разширява.

В това, което стана известно като закон на Хъбъл, той доказва, че галактиките се отдалечават, а по-отдалечените от нас се отдалечават с ускорение, пропорционално на разстоянието им. Друг начин да се мисли за това е, че по-далечните галактики се отдалечават от Земята още по-бързо, като скоростта им е свързана с тяхното червено отместване (когато дължината на вълната на светлината се вижда като „изместена“ към червената част на спектъра).

Заедно с това откритие, Хъбъл се опитва да определи възрастта на Вселената, като прави „обратен ход на разширението“, за да стигне до заключението, че Вселената е на възраст между 1,5 и 2 милиарда години.

За съжаление това представлява сериозен проблем, тъй като през 30-те години на 20-ти век вече е установено чрез геоложки изследвания на радиоактивността в скалите, че Земята е на около 3 милиарда години. И така, как е възможно тя да е по-стара от Вселената?

Това, което в крайна сметка се оказва обяснение, е, че скалата на космическите разстояния, разчетена от Хъбъл, която се основава на неговия анализ на пулсиращите променливи звезди Цефеиди, се основава на непълни знания.

Разстоянията на Цефеидите бяха изчислени въз основа на скоростта на колебанията на яркостта им. През 50-те години на 20-ти век астрономите разбират, че действителните разстояния до спиралните мъглявини са два пъти по-големи, отколкото Хъбъл е смятал.

Понастоящем се смята, че възрастта на галактиката е около 13,7 милиарда години.

4. Птицеподобен динозавър

В кратък опит да попълни еволюционното дърво, затвърждавайки връзката между динозаврите и птиците, авторитетното издание National Geographic обяви през октомври 1999 година съществуването на така наречения археораптор.

Списанието основава вълнението си на предоставен му екземпляр, който изглеждал като „истинско липсващо звено в сложната верига, която свързва динозаврите с птиците“.

Макар палеонтолозите да са били развълнувани, месеци по-късно списанието трябваше да оттегли статията си, когато стана ясно, че предполагаемият динозавър с размерите на пуйка изобщо не е динозавър, а измама.

Китайски палеонтолог изследва фосила, като установява, че той е съставен от различни животни, а допълнителен анализ открива, че археорапторът е по-скоро произведение на изкуството, отколкото истински динозавър и е съставен от 88 скални и фосилни фрагменти, които се състоят от три слоя.

Кой стои зад фалшификата? Една от теориите е, че това е фермер от китайската провинция Ляонин, където са открити много вкаменелости от периода на ранната креда. Фермерът е комбинирал няколко вкаменелости, за да създаде предполагаемия научен куриоз.

Експерти палеонтолози обаче твърдят, че археорапторът вероятно е изработен от човек, който е имал подходящо обучение по анатомия на птиците и динозаврите, тъй като специално е създал правдоподобна междинна форма.

5. Неутрино, по-бързо от светлината

През 2011 година едно съобщение разтърси света на науката. Учени от италианската лаборатория „Гран Сасо“, работещи по проекта OPERA, които наблюдаваха сноп неутрино от ЦЕРН, откриха „аномалия“ – неутрино, което се движи по-бързо от светлината.

Неутриното е субатомна частица, наричана „частица-призрак“, тъй като почти не взаимодейства с нищо. Въпреки това се смята, че те са най-разпространените частици във Вселената, които имат маса, като всяка секунда през телата ни преминават 100 трилиона неутрино (без да причиняват вреда).

Проектът OPERA е съвместна работа, в която участват около 180 физици от 28 институции. Екипът на OPERA установи, че при наблюдението на повече от 15 000 събития с неутрино, то се открива 60 наносекунди по-рано, отколкото би било нормално за частица, движеща се със скоростта на светлината – факт, който изглежда подсказва, че то всъщност се движи по-бързо от светлината.

Разбира се, предвид невероятното твърдение, мнозина в общността бяха заинтригувани, въпреки че имаше и много скептицизъм.

Всъщност до 2012 година няколко изследвания показаха, че неутриното всъщност не се движи по-бързо от скоростта на светлината, а изумителните резултати са резултат от дефектна оптична връзка в системата за измерване на времето на експеримента.

Това беше! Ако все още не сте прочели първа част на „5 от най-големите грешки в историята на науката“, можете да го направите като натиснете тук.