7 болести, които могат да предизвикат следващата пандемия

По време на тазгодишния Световен икономически форум в Давос, който се проведе от 14 до 19 януари група от лидери в здравната индустрия обсъди предварителното планиране за избухване на пандемия от хипотетичната „болест Х“.

Болестта Х е наименованието на Световната здравна организация (СЗО) за все още неизвестно инфекциозно заболяване, което може да предизвика епидемия или пандемия. Идеята е да се подготвим така, че когато болестта Х се появи, което е неизбежно, учените да са готови бързо да създадат ваксина.

Всъщност през 2018 година СЗО добави „болестта Х“ към своя списък с приоритетни патогени Blueprint. Blueprint е списък с болести, за които СЗО спешно се нуждае от ускорени научни изследвания и разработки. Списъкът ще бъде актуализиран отново през тази година.

Според СЗО „болест Х“ представлява знанието, че сериозна международна епидемия може да бъде причинена от патоген, който понастоящем не е известен като причинител на човешки заболявания. Докато „болестта Х“ е неизвестна, нека разгледаме кои са другите болести, които СЗО и други експерти по болестите смятат за най-вероятни да доведат до следващата пандемия.

1. Друг коронавирус

Две болести в списъка на СЗО за 2018 година са коронавирусът на Близкоизточния респираторен синдром (MERS-CoV) и тежкият остър респираторен синдром (SARS). И двата вида прескочиха от животни на хора и предизвикаха сериозни епидемии през предходните две десетилетия.

Всички знаем какво се случи през 2020 година, така че е логично следващата пандемия да бъде причинена от друг коронавирус.

Всъщност всички спорове за това дали COVID-19 (SARS-CoV-2) е изпуснат от лаборатория или е дошъл от животно донякъде засенчиха факта, че вируси и други патогени вече доста често преминават от други животни към хора.

Освен това нито MERS, нито Covid-19 са свършили. Данните за отпадните води показват, че броят на COVID-19 е някъде между 2 и 19 пъти по-висок от официално съобщавания.

COVID-19 продължава, като официално от нея умират около 10 000 души месечно. Тъй като обаче само много малко държави все още съобщават за смъртни случаи, реалният брой вероятно е по-висок.

Може би по-обезпокоителното е, че „вирусът циркулира безконтролно по света и че във всеки един момент може да се появи вариант, който да увеличи тежестта на заболяването“.

2. Кримска-Конго хеморагична треска

Кримската-конго хеморагична треска се причинява от вирус, пренасян от кърлежи (наировирус). Широк кръг диви и домашни животни, включително говеда, овце и кози могат да бъдат гостоприемници на кърлежите, като вирусът се предава на хората чрез ухапване от кърлежи или чрез контакт със заразена животинска кръв. Предаването от човек на човек може да стане и при близък контакт с телесни течности на заразени лица.

Първоначалните симптоми включват треска, замаяност, главоболие, гадене, повръщане, диария и объркване. След два до четири дни симптомите преминават в летаргия, уголемяване на черния дроб, тежък обрив и кървене от лигавиците. Около 30 % от заразените умират.

Заболяването е ендемично в Африка, Балканите, Близкия изток и азиатските страни на юг. Има обаче опасения, че затоплянето на климата може да разшири действието на кърлежа.

Други видове хеморагична треска, като Ебола и Марбург са още по-смъртоносни. Те обаче обикновено не се разпространяват сред голям брой хора.

3. Парамиксовирус

Парамиксовирусът е семейство от едноверижни РНК вируси, които причиняват инфекции предимно при гръбначните животни. Някога са били разпространени различни парамиксовирусни заболявания. Заболяванията, причинявани от подгрупите, включват морбили, паротит, парагрип, респираторно-синцитиален вирус и хенипавируси като вируса Нипа и вируса Хендра.

Въпреки, че парамиксовирусите тормозят човечеството от векове, изследователите все още не знаят как точно те се преминават в нови видове, какви мутации са им необходими, за да станат по-преносими, или защо някои парамиксовируси предизвикват само леки симптоми, докато други са смъртоносни.

Парамиксовирусите, подобно на грипа и коронавирусите се разпространяват бързо по въздуха. Но обикновено срещу тях е лесно да се ваксинира. Едно изключение е Нипа. Той е най-смъртоносният парамиксовирус, който се появява в Малайзия в края на 90-те години на миналия век и има естествен резервоар в плодовите прилепи.

Нипа води до респираторно заболяване и може да премине в енцефалит и смърт, като убива между 45 и 75% от заразените. Не съществуват лицензирани ваксини, въпреки че Moderna е разработила ваксина, която в момента се оценява.

4. Грип

Грипът е заразно респираторно заболяване, причинено от грипни вируси, които инфектират носа, гърлото, а понякога и белите дробове, като предизвикват висока температура, болки в мускулите или тялото, главоболие, умора и други симптоми. При здрави възрастни грипът може да протича леко, но също така той всяка година убива до 650 000 души в световен мащаб.

Повечето експерти смятат, че грипните вируси се разпространяват главно чрез малки капчици, които се отделят, когато хората с грип кашлят, кихат или говорят. Тези капчици могат да попаднат в устата или носа на хората, които са наблизо. По-рядко човек може да се зарази с грип, като докосне повърхност или предмет, върху който има грипен вирус, и след това докосне собствената си уста, нос или очи.

Всяка година грипният вирус мутира. Въпреки че не е включен в плана на СЗО (отчасти защото вече има много ресурси, посветени на борбата с грипа), той е довел до няколко пандемии в миналото.

През 1918 година смъртоносен подтип на грипа, наречен H1N1 доведе до пандемия, която отне живота на поне 50 милиона души. Тя започнала с по-лека форма на заболяването, която бързо се развила в много по-смъртоносни форми.

Птичият грип, който птиците могат да предават на хората, но само много рядко от човек на човек е друго семейство вируси, свързани с грипа. Той се разделя на множество подтипове (H5N1, H5N3, H5N8 и други), чиито генетични характеристики бързо еволюират.

Засега той убива предимно птици, но ако вирусът мутира така, че да може да се предава лесно между хората, би могъл да бъде добър кандидат за следващата пандемия.

5. Треска от Рифтовата долина (Рифт Вали треска)

Това е друго заболяване, което се пренася от животни и може да се предаде на хората чрез комари и конски мухи, чрез контакт с кръвта или органите на заразени животни или чрез поглъщане на непастьоризирано или неварено мляко от заразени животни. Това означава, че пастирите, фермерите, работниците в кланиците и ветеринарните лекари са изложени на най-голям риск.

При хората заболяването може да бъде леко, подобно на грип, или тежко и смъртоносно. Въпреки че доскоро болестта се е срещала само в Африка, през 2000 година са регистрирани случаи в Саудитска Арабия и Йемен.

Въпреки. че не изглежда да има предаване на болестта от човек на човек, ако тези промени или насекомите, които я пренасят се разпространят в други райони с глобалното затопляне, Рифт Вали треската може да бъде кандидат за следващата пандемия.

6. Вирусът Зика

Установен за първи път в Уганда през 1947 година, Зика е вирус, пренасян от комари, който се разпространява от животни върху хора.

Въпреки че повечето хора, заразени със Зика не развиват симптоми или развиват само леки такива, заразяването по време на бременност може да доведе до раждане на бебета с микроцефалия (по-малка от нормалния размер на главата) и други вродени малформации. Вирусът се свързва и със синдрома на Гилен-Баре, невропатия и миелит както при възрастни, така и при деца.

Въпреки, че случаите на Зика са намалели в световен мащаб от 2017 година насам, предаването на вируса продължава да е на ниски нива в регионите, където той е ендемичен. Въпреки, че 89 държави и територии са съобщили за данни за инфекция с вируса Зика, пренасяна от комари, глобалното проследяване е ограничено.

Няма налично специфично лечение за инфекция или заболяване, причинени от вируса Зика.

7. Треска Ласа

Треската Ласа е остро вирусно хеморагично заболяване. То е ендемично в някои страни от Западна Африка, включително Бенин, Гана, Гвинея, Либерия, Мали, Сиера Леоне и Нигерия. Въпреки, че е вирусно хеморагично заболяване, подобно на Ебола, то има много по-нисък процент на смъртност от тези заболявания.

Въпреки това в някои райони на Сиера Леоне и Либерия между 10 и 16 % от хората, приемани в болници всяка година са с треска Ласа. Това означава, че тя оказва сериозно въздействие върху хората, здравеопазването и бизнеса в тези райони.

Треската Ласа се предава чрез храна или предмети от бита, които са замърсени със заразена урина или изпражнения на гризачи. Предаването от човек на човек може да стане и чрез секретите на заразен човек. Смъртността сред хоспитализираните с тежки случаи на треска Ласа е около 15 %.

Добрата новина е, че антивирусният препарат рибавирин се използва успешно за лечение на заболяването. Въпреки това все още съществува вероятност заболяването да мутира в по-опасна или устойчива на лекарства форма.